Реална е опасността най-големият доставчик на гориво - "Лукойл България" да спре работа. Причината са готвените законодателни промени, свързани с данъчните складове. Това предупреди в интервю за БНР генералният директор на "Лукойл България" Булат Субаев.

Според поправките, компанията има едномесечен срок, в който трябва да раздели склада си на 7 отделни данъчни склада и да ги лицензира. Този срок е твърде кратък, подчерта Булат Субаев. 

Парламентът заседава извънредно на 8 май

Парламентът заседава извънредно на 8 май

Обсъждат промените в Закона за здравето

"Като имаме предвид сроковете, размера на необходимата работа и практическата невъзможност да ги спазим, то да, опасността да спрем работа е напълно реална", каза Субаев.

Държавата предложи промените в Закона за акцизите и Закона за корпоративното подоходно облагане през Закона за здравето. Единственият аргумент на вносителите бе, че трябва да влязат приходи в хазната.

"Ние сме притеснени заради това, че поправката се предлага чрез законопроект, който няма нищо общо с акцизното законодателство, а е свързан с регулиране на извънредното положение и мерките за борба с коронавируса. Нашата компания е лицензиран складодържател от 2006 година", каза Субаев.

По думите му, за 14 години дейността ни многократно е проверявана и никога не е имало никакви нарушения на данъчното и акцизно законодателство. Можем със сигурност да твърдим, че компанията е един от най-големите и лоялни данъкоплатци и затова нямам никакво логично обяснение защо подобни изменения се внасят в такъв спешен порядък", каза Субаев.

Той е категоричен, че постъпленията в бюджета не зависят от това на колко данъчни склада петролният доставчик ще раздели своята инфраструктура - от самото разделение допълнително в хазната нищо няма да постъпи. Новите промени ще повлекат огромни инвестиции и административни разходи, изтъкна Булат Субаев.

От компанията ще изчисляват обема на исканите инвестиции. Те са категорични, че от логистична гледна точка се ликвидира една работеща инфраструктура. Това ще доведе до нарастване на разходите, за да се осигури непрекъснатост на доставките. "Точно колко, не знаем. Знаем, че разходите съществено ще се увеличат. Безспорно е, че ще има увеличение", допълни Субаев.

По думите му кризата на световния нефтен пазар е безпрецедентна и те са засегнати. "И независимо от огромното свиване на потреблението, компанията не е съкратила нито един служител по време на извънредното положение, не е забавила никакви плащания през целия този период. И се получава така, че вместо подкрепа и съпричастност в това трудно за всички време, нас ни изправят пред още едно предизвикателство", заяви представителят на "Лукойл България". 

Петролната и газова асоциация притеснена за промените в закона за акцизите

Петролната и газова асоциация притеснена за промените в закона за акцизите

Искат дискусия по спорните текстове от закона за здравето

Предлаганите промени в двата закона - Закона за акцизите и Закона за корпоративното подоходно облагане, озадачиха и Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Техните представители недоумяват как поправките в икономическите закони се правят през Закона за здравето и без да бъдат обсъдени с бранша.

Председателят на БПГА Живодар Терзиев прогнозира тежки затруднения в работата на данъчните складовете. По думите му, за въвеждането на видеонаблюдението на обектите им е необходимо най-малко година. "От историята знаем, че няма безплатен обяд", коментира Терзиев и допусна, че тези разходи ще се отразят на цените на горивата.

"Не всички складове ще успеят да реализират проектите си на време. Някои от складовете може би ще затворят, бензиностанциите ще бъдат зареждани от по-далечно място. ТОЛ таксите и транспортните разходи съответно ще се увеличат и най-вероятно и цените на горивото ще получат своя израз", каза Терзиев.

По думите му за месеците февруари, март и април петролният бизнес е загубил сериозни средства, а същевременно е запазил работниците си. Този бранш не е пристъпил към грантови схеми за финансиране, допълни той. По думите му, сега не е моментът за допълнителни инвестиции, каквито промените, прекарвани през Закона за здравето изискват.