Усилията и волята на държавната и местната власт и добрата инфраструктура са тези, които ще създадат възможностите за развитие на бизнеса. Това заяви регионалната министърка Лиляна Павлова на Международния икономически форум Ямбол 2016 „Един град – много възможности“, съобщават от министерството.

Тя подчерта, че изграждането на автомагистрала „Тракия“ и обновяването на пътната инфраструктура само за няколко месеца са променили драстично тази част на България и като размер на БВП, и възможностите за заетост. Павлова е категорична, че бързото придвижване е важна предпоставка за бизнеса, който иска да разкрива работни места.

В рамките на изминалия програмен период с евросредства в Ямбол са били реализирани инвестиции за около 100 млн. лева. Те са били вложени в модернизиране на градската среда, водна, пътна инфраструктура, а също в образователна, културна и туристическа инфраструктура. Сред тях са проектите за градска среда и за реновиране на Безистена, изтъкна Лиляна Павлова.

По думите й анализите показвали, че Ямболският регион има три възможности за развитие. Богатото културно-историческо наследство създавало предпоставки за добре развит туризъм, туристически атракции и индустрия.

Добри възможности за предприятията създавала широката представителност на бизнеса. Земеделието пък бил третият фактор, който можел да допринесе за развитието на региона.

Лиляна Павлова отбеляза, че със средствата от ОП „Региони в растеж” искали да създадат предпоставки за заетост, повече работни места и повече участие на бизнеса, включително там, където се усвояват еврофондове.

Инвестициите нямало да са на парче, а на базата на изготвени интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. По думите на Павлова били обособени три зони в градовете – с потенциал за икономическо развитие, където бизнесът има възможност да реализира своите инвестиции с добра довеждаща инфраструктура, зона със социален характер и зона с публични функции и висока обществена значимост – всички образователни, социални и културни институции.

Фокусът на властта бил в сферата на публичните услуги, довършване и подобряване на градската среда и инфраструктура и довеждащата инфраструктура до икономическите зони. Всеки град трябвало да изготви своя план и предефинираните проекти в него.

Павлова представи и Интегрирания план за градско развитие на Ямбол, който е одобрен от Управляващия орган. В него били планирани инвестиции в 4 важни категории. Със 7,6 млн.лв. ще  бъдат продължени инвестициите в градска среда, за да завърши обновяването й, започнало със средства от програмата в предишния програмен период.

Инвестиции били планирани и по линия на социалната инфраструктура. Почти 10 млн. лева щели да се инвестират в развитие на културната инфраструктура. Давала се възможност за развитие на обекти като младежкия дом, градската галерия, музей  и т.н., за да може да бъде завършен ансамбълът от културна инфраструктура, след социализирането на „Кабиле“ и Бeзистена. 

Проектите за образователната инфраструктура са ключови. С тях щяло да се покрие на 100% модернизирането и обновяването на училища, детски градини и професионалните гимназии. Освен тези 25,5 млн. лв., които са гарантирани на общината като бенефициент и междинно звено, в останалите оси на ОПРР ще има възможност за инвестиции в пътна и здравна инфраструктура, където ще бъдат обновени всички спешни центрове на медицинската помощ в общината, професионалните гимназии и инвестиции в домове за стари хора и деца, лишени от родителска грижа.

Павлова подчерта, че новото и различното в програмата е мястото на бизнеса. Бюджетът по нея е над 3 млрд. лева. 12,5 % от тях ще бъдат реализирани на принципа на финансов инженеринг или за подкрепа за публично-частно партньорства.

Регионалната министърка коментира още, че със стартов капитал от 370 млн. лв ще бъдат създадени 5 специализирани фонда. Стартовият капитал на фонда за Южна България е 90 млн. лева.

Разчитаме на активността на банковия и финансовия сектор този капитал да бъде удвоен или утроен,  какъвто опит имаме от предишния програмен период по „JESSICA”, така че да реализираме инвестиции от 200 млн. лв. в Южна България на принципа пръв по време, пръв по място. Шансът е да се получи дългосрочно нисколихвено кредитиране за проекти в градската среда, които разкриват работни места, и да се реализира партньорство с общината, обясни Лиляна Павлова.

Тя подчерта, че извън инвестицията за културна инфраструктура като музеи и читалища, нямало да има възможност за директно финансиране на туристически атракции. Създавал се туристически фонд за финансиране на туристическа инфраструктура под формата на нисколихвено кредитиране с капитал от 100 млн. лв. от оперативната програма. Още 100 млн. лв. щели да бъдат предоставяни като безвъзмездна финансова помощ за паметници на културата, дейности като реставрация, археология, експониране.