Административната реформа в Украйна не заплашва българското малцинство, каквито опасения изрази в декларация българският парламент, а тя от своя страна предизвика ответна негативна реакция на украинското външно министерство. 

Реформата предвижда сегашният административен район Болград да бъде раздробен на пет по-малки административни единици. 

Тази реформа приближава услугите до хората и няма никакво отношение към идентичността, заяви пред БНР Николай Дмитриевич Богоев, кмет на село Огородное в южната част на Бесарабия, основано през 1813 г., и в което живее българско население. Хората са съгласни с реформата и няма притеснителни моменти, свързани с българския език и култура, увери той.

Парламентът с декларация в защита на бесарабските българи
Обновена

Парламентът с декларация в защита на бесарабските българи

От ДПС са скептични, че декларацията ще реши проблемите

"В нашето село никой не ни забранява да спазваме обичаи и традиции, да развиваме българската култура", изтъкна Богоев и разказа: "Когато през 2014 г. тази реформа започна, още през 2015 г. ние казвахме, че тази реформа няма да е лоша за нашите села, но не се случваше, защото има много противници. Сега, като видяхме, че ще бъде доведена докрай, всички кметове се събрахме и приехме решение, че ще е по-правилно да направим пет общини. Проведохме обществени изслушвания в селата, събрания."

В Болградския район влизат 18 кметства. 60% от населението е българско, има и население с албански, молдовски и гагаузки корени. Реформата цели да даде повече правомощия на отделните центрове на общини, поясни Богоев.

В Болградския регион се планират пет административни центъра. По закон разстоянието между центъра на района и крайно село не трябва да е повече от повече от 25 км, сега това разстояние в рамките на Болградския район е 60 километра, уточни той. Според Николай Богоев противопоставянето на реформата е свързано вероятно с интереси финансирането да се разпределя основно в Болград. "За да съхраним това, което имаме, трябва да получим максимални правомощия и финансиране от държавата, а тя това го дава", категоричен е Богоев.

Болградският район остава в сегашните си граници

Болградският район остава в сегашните си граници

Това заяви украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба в разговор с Екатерина

Административната реформа няма да повлияе върху културата на българите в Украйна, убеден е и Степан Великов, кмет на село Криничное. В неговото село живеят 4 000 души с българско самосъзнание. "Децата изучават български език, изучават българска история, занимават се с танци. Няма никакви проблеми", увери Великов.

"Ние си съхраняваме своята култура. Живеем тук от 200 години. Конфигурацията многократно е била променяна, но ние не сме загубили културата си. Това административно деление няма да повлияе по никакъв начин", подчерта Великов и отсече, че правата на българите няма да бъдат нарушени. 

От своя страна Райна Манджукова, която е бивш председател на Агенцията за българите в чужбина, и която е родом от Бесарабия, коментира, че е очевидно, че има противници на това поделяне, въпросът е може ли българският парламент да реагира, без да провери нагласите на населението. Според нея с текста на парламентарната декларация се настройват българи едни срещу други и има отхвърляне на всички останали българи в Украйна, не само в Бесарабия.

"Моето село се намира само на 6 километра от друго българско село, обаче не сме в Болградския район. Значи за нашата цялост никой не се грижи. /.../ За Болградския район България се грижи, а за останалите изобщо не се споменава", уточня тя.

Украйна: Нямаме разногласия с България по правата на българското малцинство

Украйна: Нямаме разногласия с България по правата на българското малцинство

Посланик Костадин Коджабашев разговаря с украинския зам.-министър на външните работи...

Манджукова се противопостави на тезата, че реформата ще обезличи българщината и ще доведе до размиване на българското. Тя е категорична, че няма добро познаване на българската общност в Украйна и процесите там и "това не е нещо ново".

"Нашите парламентаристи бяха подведени от една от страните. Очевидно тази декларация, това оплакване е инициирано от една група", коментира Райна Манджукова.

Междувременно Васил Данов, капитан I ранг от резерва, член на Атлантическия съвет, познавач на процесите в съвременна Украйна и украински възпитаник изтъкна, че Антон Киссе, който е депутат в украинския парламент и има български произход, не за първи път обърквал отношенията между Украйна и България. Негови писания, негови инсинуации били подвели Валери Симеонов да "внесе на юруш тази прибързана декларация". 

По думите му декларацията на Народното събрание е гласувана "набързо, зле подготвена и с отрицателен ефект".

"Българският парламент ненужно и бездарно се намесва във вътрешните работи на украинската държава. Нямаме данни, че са били нанесени някакви щети, било е притискано българското население, както същите хора през 2014-2015-а се оплакваха, че Украйна воюва с българска кръв срещу Русия или както малко по-късно, че Украйна ще заличи българския език. Това е серия инсинуации, която продължава и руши добрите отношения, приятелството между България и Украйна", подчерта Данов.

Това е удобна топка за имперска Русия, за да покажат, че българското малцинство е притеснено, каза още Васил Данов.