Войната между Вашингтон и Техеран, която чука на вратата

Напрежението между Иран и САЩ навлиза в нова и потенциално опасна фаза, в която дипломацията и демонстрацията на сила се развиват паралелно и взаимно се подсилват. Докато ядрените преговори формално продължават, реалността на терен показва ускорено военно позициониране, стратегически сигнали и все по-твърда реторика. Ситуацията все по-често се описва като "дипломация с канонерки" - преговори, водени под сянката на непосредствена военна готовност.

Иран и Съединените щати засилиха военните си демонстрации в четвъртък, 19 февруари, докато ядрените преговори остават крехки, а дипломатическите усилия се преплитат с показ на сила по море и във въздуха. Техеран проведе съвместни военноморски учения с Русия в Оманския залив и Индийския океан, насочени към "подобряване на оперативната координация, както и обмен на военен опит", съобщи държавната агенция ИРНА.

Ислямската република издаде предупреждения към пилоти за ракетни стрелби, което предполага тестове на противокорабни системи, а по-рано страната извърши бойни стрелби в Ормузкия проток - маршрут, през който преминава около една пета от световния петрол. Така Техеран демонстрира способност да влияе не само военно, но и икономически върху глобалната система.

Американският отговор също е мащабен. Втори самолетоносач - USS Джералд Р. Форд - се придвижва към региона, където вече е разположена ударната група около USS Aбрахам Линкълн. Присъствието на двата кораба позволява разгръщане на допълнителни самолети и системи за противоракетна отбрана в защита на Израел и Йордания. Официално Вашингтон представя това като предпазна мярка, но вътрешните обсъждания показват друго измерение - армията е готова за удари, ако бъде взето политическо решение.

Обновена

Американски военни самолети напълниха летището в София - отиват към Иран?

Американското посолство уточни, че България оказва подкрепа на САЩ с цел провеждане на обучение, свързано с изпълнение на дейности по усилена бдителност на Алианса

Според източници на Axios, запознати с подготовката, администрацията на президента Доналд Тръмп е по-близо до мащабен военен конфликт с Иран, отколкото обществеността осъзнава, като операцията може да започне в близките седмици. Потенциалната кампания би продължила седмици и би наподобявала пълномащабна война, а не ограничена акция. Очаква се тя да бъде съвместна с Израел и с по-широк обхват от 12-дневния конфликт през юни, когато САЩ се включиха в удари по ирански подземни ядрени обекти. Подобен сценарий би имал сериозни последици както за региона, така и за оставащите години от мандата на Тръмп, при относително ограничен обществен дебат във Вашингтон.

След пропуснат прозорец за удар през януари администрацията премина към двоен подход — ядрени преговори, съчетани с мащабно военно струпване. Разговорите в Женева между съветниците Джаред Кушнер и Стив Уиткоф и иранския външен министър Абас Арагчи са постигнали напредък, но разминаванията остават съществени. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че разговорите са преминали добре в някои отношения, но подчерта, че президентът е поставил "червени линии", които Техеран все още не е склонен да приеме, предупреждавайки, че дипломацията може да е достигнала "естествения си край".

Военното натрупване е впечатляващо. САЩ вече са разположили два самолетоносача, десетки бойни кораби, стотици изтребители и системи за ПВО, а над 150 военни полета са доставили въоръжение. Само за едно денонощие още 50 самолета F-35, F-22 и F-16 са изпратени към Близкия изток. Израел се готви за военен сценарий "в рамките на няколко дни", докато американски източници говорят за срок от седмици. Съветник на Тръмп заяви пред Си Ен Ен: "На шефа му писна... мисля, че има 90% шанс да видим кинетични действия през следващите няколко седмици".

"Златна възможност": Китай настъпва към господство в световната търговия дълго след Тръмп

Планът на Пекин е да се внедри толкова дълбоко в световната търговия, че партньорите му да не могат да си позволят да се отделят от него под натиск от САЩ

Белият дом е дал на Техеран две седмици да представи подробно предложение — срок, който напомня за предишни решения, взети малко след подобни ултиматуми. Засега дипломатически пробив не се очертава. Междувременно върховният лидер аятолах Али Хаменей засилва реториката, публикувайки генерирано с изкуствен интелект изображение на потъналия самолетоносач Джералд Р. Форд и предупреждавайки, че оръжията на Иран могат да изпратят американски кораби "на морското дъно".

Картината се усложнява и от вътрешното напрежение в Иран. Провеждат се траурни церемонии 40 дни след смъртта на протестиращи, убити при потушаването на демонстрации, започнали заради срива на риала и призиви на живеещия в изгнание престолонаследник Реза Пахлави. На някои възпоменания, включително в гробището Бехешт-е Захра в Техеран, се чуват антиправителствени скандирания въпреки заплахите от властите. Правителството съобщава за 3117 загинали, докато правозащитна група оценява жертвите между 7000 и 30 000. Външният натиск и вътрешната нестабилност създават потенциално експлозивна комбинация.

Рискът от пълномащабен конфликт включва не само директен сблъсък, но и широк спектър от асиметрични действия. Иран вероятно ще разчита на ракетни атаки, дронове и прокси формирования. Сред основните рискове са директни заплахи срещу Израел, както и удари срещу американски бази в Ирак, Катар, Бахрейн и други точки в региона. Подобен сценарий би разширил конфликта отвъд двустранна рамка и би въвлякъл допълнителни държави, включително чрез отваряне на нови фронтове чрез съюзнически милиции.

Икономическите последици вече започват да се усещат. Цените на петрола се повишиха с над 4%, като Brent надхвърли 71 долара за барел, а WTI достигна около 66 долара. Рискът не е само за иранския износ от приблизително 1,5 млн. барела дневно, но и за Ормузкия проток, през който преминава близо една четвърт от световната морска търговия с петрол. Анализатори предупреждават, че ограничени прекъсвания могат да повишат цените с 10-12 долара, блокада на протока може да ги изтласка над 90 долара, а атаки срещу инфраструктура в Персийския залив биха могли да доведат до "исторически" стойности около 130 долара за барел.

В мир и на война: какво е Рамазан и как се отбелязва?

България е страната с най-голяма местно живееща мюсюлманска общност в ЕС

Вътрешнополитическият натиск в САЩ и нежеланието на Тръмп да допусне рязък скок на цените на горивата могат да окажат съществено влияние върху мащаба и продължителността на евентуален конфликт. В този сложен баланс между стратегически натиск, военна готовност и икономически рискове регионът остава в състояние на повишена несигурност, при което една искра може да трансформира напрежението в открита война с дългосрочни геополитически последици.

Историческият фон допълнително засилва тревожността. Първият мандат на Доналд Тръмп беше доминиран от политика на "максимален натиск" срещу Иран - излизане от ядреното споразумение, тежки санкции и убийството на генерал Касем Солеймани, което доведе двете страни до ръба на пряк сблъсък. В по-широк исторически план републиканските администрации по-често са използвали военна сила в Близкия изток - Джордж Х. У. Буш ръководи войната в Залива през 1991 г., а Джордж Буш започна инвазията в Ирак през 2003 г., довела до дългогодишен конфликт и регионална нестабилност. 12-дневната война между Израел и Иран през юни показа нова фаза - директни удари между държавите - и доказа, че пряк сблъсък вече не е немислим.

От събота САЩ ще са готови да ударят Иран

Тръмп има последната дума