Само 5% от българите виждат подобрение, докато рекордните 67% са на мнение, че ситуацията се влошава. Това показва проучване на Медиана за създаване на нов обществен договор. Най-тежко е положението с бедността, особено бедността при пенсионерите, което противоречи на официалната статистика, според която при положението на пенсионерите имало подобрение.

Според изследването, обществото не е удовлетворено от развитието на основни сектори България през последните години. Отчита се известно подобрение при инфраструктурата, в администрацията също има някакви позитивни промени, но там по-скоро преобладават тези, които не виждат много промени, в сравнение със старото положение.

Около половината от обществото е на мнение, че качеството на образованието и здравеопазването се влошава и едва 15% виждат подобрение. Високо е недоволството и от развитието на ситуацията при корупцията, престъпността, екологията, ефективността на съдебната система.

Според изследването се предполага, че обществото ще иска да запази същите приоритети на публичните услуги, но да повиши тяхната ефективност.

Ситуацията с коронавируса извежда напред достъпа до здравеопазване и проблемите пред малкия и среден бизнес. Въпреки това е забележителен процентът хора, които поставят образованието и здравеопазването сред водещите приоритети на публичните политики, които те очакват.

Общественото мнение очевидно не е готово да се обедини около ясни приоритети. С изключение на здравеопазването, където високото внимание се обяснява с КОВИД-19, другите най-желани приоритети събират максимум около 1/3 от отговорите, което отразява липсата на публична дискусия по обществените приоритети.

Парадоксално е, че дори преди избори и в изострена вътрешнополитическа обстановка, политическият дебат не включва темите за обществените приоритети и следователно не формира ясни политически алтернативи. Това е резултат от дълбокия идеен дефицит на политическите партии в България. Ситуацията, разбира се, не е безнадеждна. Както новите политически субекти, така и традиционните биха могли да поставят на обсъждане темата за обществените приоритети. Положително би било по дългосрочни политики като образование и здравеопазване да съществува определена степен на политически и обществен консенсус, за да може те да дадат своите резултати.

Според проучването, 58% от запитаните отговарят, че хората са най-важния производствен фактор. Според 64% от анкетираните повишаването на политиката за благосъстоянието на хората добро образование, достъпно здравеопазване и ограничаване на бедността трябва да бъде във фокуса на публичните политики.

Усещането за висока корупция и липса на законност компрометира всички опити за постигането на какъвто и да било обществен консенсус. Недоверието към управляващите не позволява обществото да им възложи изпълнението на обществения договор. Смущаващо е, че високата корупция не е повод за смяна на властта, вероятно заради липса на доверие, че опозицията би донесла значима промяна.

В заключение може да се каже, че социологическото проучване показва, че българското общество е готово да преосмисли приоритетите на своя обществен договор. То има нагласа фокусът на новия договор да бъде върху хората, образованието и здравеопазването. Посочването на тези естествените приоритети е по-скоро интуитивно, а не резултат от широка дискусия. Същевременно всеки опит да се наложи нов обществен договор, с каквито и да било приоритети, се сблъсква с недоверието, че политическата класа ще го изпълни достоверно, без корупция и без избирателно и привилегировано заобикаляне на законовите норми.

В изследването се казва, че до 2025 г. партиите трябва да дадат шанс на приоритетите, защото негативните демографски процеси действат прекалено бързо.

Решението на предизвикателствата, които се създават от двата фактора - технологии и демография, могат да се решават с едни и същи инструменти - образование и здравеопазване. Чрез модернизация в тези сфери може да се осигурят адекватно подготвени кадри, които активно развиват и използват новите технологии, които се адаптират към променящата се среда на труда, които притежават необходимите меки умения, които имат възможности за продължителна трудова активност и които са в добро здраве и след края на трудовата си кариера. Освен това доброто образование и здравеопазване могат да обърнат трайната негативна тенденция на емиграция от България на хора в активна възраст.

Като прави референция към изчислявания от 2019 г. от Световната банка Индекс на човешкия капитал, това изследване стига до изводите, че в сравнение с другите производствени фактори, човешкият капитал е най-перспективен и с най-голям потенциал в среден и дълъг хоризонт.

Адекватното финансиране на образованието и здравеопазването предполага на първо място използване на наличните резерви, за които става въпрос в изследването, но също и допълнителни източници на финансиране.

В социологическото изследване, поръчано от Фондация "Фридрих Еберт" и изпълнено от социологическата агенция "Медиана" има още един съществен извод - докато не се намали усещането за корупция и публичните институции не спечелят отново доверието на гражданите, всеки опит за дискусия за нов обществен договор е обречен на провал, доколкото липсва доверие към тези, които трябва да го изпълняват и гарантират - изпълнителната и съдебната власти.

Въпреки прекрасно формулираните ценности, заложени в Конституцията, в обществото не съществува чувството за удовлетвореност. Причината може да е зле поставеният фокус или недоброто прилагане на тези ценности в ежедневието, което означава - дефектни правила. Сегашният обществен договор в България има следните характеристики -

България е сред страните, в които държавата не получава доверието на своите граждани за разпределение на значителни средства. Делът на публичните разходи през 2019 г. е 36.3% от БВП . Това е много под средното са ЕС - 45.8% и четвъртото най-ниско в ЕС след Ирландия (24.8%), Литва (34.9%) и Румъния (36%).

През последните години правителството трайно поддържа равнището на преразпределение на 35-36% от БВП. Това е съзнателен избор, който предполага също така, че и разходите по отделните функции на глава от населението са по-ниски. Следователно, ако целта е изравняване на разходите по отделните функции, примерно здравеопазване или образование, то това може да стане не когато БВП/човек в България достигне, но и трябва да надмине с над 20% средните за ЕС стойности.

Дебатът за достигането на равнищата в ЕС по различни показатели почти не се е състоял в България. За да се постигне тази цел може да има задържане на публичните услуги на по-ниско ниво дори след достигане на средния за ЕС икономически потенциал или по-висока ефективност на вложените разходи.

За последните десет години разходите за образование се задържат на малко над 10% от общите публични разходи. Съответно това представлява под 4% от БВП. Сравнително постоянни са и разходите за здравеопазване - около 11-12% от публичните разходи. Относително намаляват разходите за издръжка на публичната администрация. Очевидно е обаче, че в публичния бюджет има и значителна степен на гъвкавост. Разходите по някои функции имат ресурс за еднократно или постоянно увеличение. Пример за това са разходите за сигурност и отбрана, които трайно надвишават разходите за образование и през 2019 г. нарастват значително от 10.7 на 14.8% от общите публични разходи.

Докато този скок може да се обясни е еднократното и авансово плащане на покупката на изтребители от САЩ, това не отменя факта, че в бюджета има заложени значителни резерви, а освен това аргументът за авансовото плащане беше, че това плащане няма да наруши бюджетните баланси.

Има трайно увеличение на разходите за битови услуги и околна среда и тези за икономически дейности. Първите растат от 5 до 9.2% от публичните разходи, след което намаляват отново, а вторите растат - от 10.6 до 17.1%. Амплитуди от по 5-7% от публичните разходи в рамките на десет години показват висока гъвкавост и значителен потенциал на публичните финанси да осигурят средства за нови приоритети, но от друга страна говорят за ниска бюджетна предвидимост и сигурност.

Особеност на българската система на публични финанси е тяхната значителна централизация.

Увеличеното бюджетно финансиране е един от най-мощните инструменти, които управляващите в целия свят използват, за да си осигурят спечелването на следващите избори. Така изкуствено създават т.нар. "стокхолмски синдром" в цели групи от избиратели.

Във фискалната сфера ГЕРБ се отличава с консерватизъм, отказ от инструментите на фискалната политика за постигане на икономически и социални цели и изключително централизирано и непрозрачно управление на публичните ресурси. Традиционно всяка година се завишават плановете за инвестиционни разходи, които в последствие не се осъществяват, но за сметка на това оставят значителен резерв, който пред последния месец на фискалната година правителството харчи по свое усмотрение и без нарочна санкция от парламента, понякога това достига до колосалните 10% от всички годишни бюджетни разходи. По подобен начин се подхожда и със средствата от ЕС, които като правило се усвояват неравномерно, със силно активизиране в края на периода и преразпределяне на субсидиите към нови, непредвидени в началото приоритети.

Правителството и по-точно министър-председателят предпочетоха мерки, които да държат в зависимост големи групи граждани, вместо да насочат националния и европейски публичен ресурс по най-ефективния начин, се казва в изследването. Примери за тази неефективна, но политически мотивирана фискална политика са даваните по 50 лв. месечно на всеки пенсионер, независимо от размера на пенсията, както и 30 %-но увеличение на заплатите на държавни служители от определени сектори, както и обещанията на премиера при обиколките му из страната.

Ресурсът за подобна заложническа политика се осигурява от няколко източника - чрез спестяване на национални разходи (за 8-те месеца на 2020 г. са изразходвани едва около 10% от предвидените за публични инвестиции средства), привличане на допълнителен ресурс (държавата емитира външен дълг в размер на 5 милиарда лева без видима цел за използване на тези средства и без ясно осъзната макроикономическа обосновка), привличане на средства от ЕС (България поиска 1 милиард евро заем по инструмента SURE, при положение, че предвидения в държавния бюджет ресурс за подпомагане на заетостта в същия размер е използван едва около 30% на шестия месец след започването на кризата).

Според анализа се очаква усилено харчене на публични средства през зимата 2020/2021 и преди предстоящите през пролетта парламентарни избори. Така този период ще се понесе по-леко, а макроикономическите показатели ще получат силна стероидна помощ. Повечето европейски страни подпомагаха икономиката в началото на кризата и сега създават условия тя да се стъпи на краката самостоятелно, докато България прави точно обратното и се очаква загуба на работна ръка и бюджетни трудности при следващото управление.

Опитите досега да се компенсира бързото намаляване на населението с внос на работна ръка не дават резултат. Пречка за това не са толкова тежките административни процедури, колкото ниската атрактивност на работните места в България, се казва в анализа.