Министър-председателят Бойко Борисов и членовете на Министерския съвет проведоха чрез видеоконферентна връзка извънредно правителствено заседание, на което бяха одобрени позиците на страната ни за две видеоконференции на ЕС и за срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Беше одобрен и проектът на Закон за изменение на Закона за здравето, който урежда мерките срещу пандемията COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение.
България разработи в кратки срокове цифрови инструменти, които улесняват живота на гражданите в условията на глобалната пандемия - това ще бъде отчетено по време на видеоконференция на министрите от Европейския съюз с ресор телекомуникации, която ще се проведе на 5 май 2020 г. Българската позиция за съвета бе одобрена на днешното извънредно правителствено заседание, съобщиха от правителствения пресцентър.
Министрите ще дискутират последиците от кризата с COVID-19 в телекомуникационния и цифровия сектор и значението на цифровите решения за възстановяване на ЕС. Тема на заседанието са също и инвестициите в изграждането на нови цифрови инфраструктури - мрежи с много висок капацитет.
От Министерския съвет напомнят, че правителството създаде Единен портал с информация за мерките за борба с разпространението на COVID-19. Разработени бяха много допълнителни електронни услуги, които да улеснят гражданите и бизнеса и да намалят рисковете от преки контакти. Сред тях е и мобилно приложение, което може да бъде свалено безплатно и използвано на доброволен принцип от българските граждани, с цел улесняване на диагностиката на COVID-19.
Удължават мерките с поне два месеца
Със законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето
Правителството одобри също българската позиция за неформалната видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика, която също ще се проведе на 5 май. Видеоконференцията е посветена на демографските предизвикателства вследствие на пандемията COVID-19 и мерките за икономическо възстановяване и социална сигурност.
Министрите ще дискутират мерките за премахване на ограниченията и за възстановяване, планирани от държавите-членки, но също така и въздействието на пандемията върху основните демографски тенденции. Разпространението на коронавируса оказва огромно въздействие върху живота и работата на хората в цяла Европа и по света. Това изисква обща реакция със средносрочни и дългосрочни мерки и политики, както на национално равнище, така и на равнище ЕС. На европейско ниво ефективното координирано изпълнение на действията и препоръките от Пътната карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19 са важна предпоставка за възстановяване на националните и европейската икономика.
Министрите одобриха и позицията на България за срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която ще се проведе на 6 май чрез видеоконферентна връзка. Фокусът ще бъде върху подкрепата на ЕС за Западните Балкани за справяне със здравните и икономическите последици от COVID-19.
Очаква се лидерите да приемат декларация, с която да потвърдят подкрепата си за европейската перспектива на Западните Балкани и да демонстрират силна европейска солидарност към региона, както и нуждата от общоевропейско единство за справяне с безпрецедентната криза.
Сътрудничеството и подкрепата на ЕС към региона е в размер на повече от 3,3 млрд. евро и надхвърля всички помощи, предоставени от други партньори за страните от Западните Балкани.
България подкрепя пакета от предприетите до момента мерки, насочени в подкрепа на региона за справяне с непосредствените предизвикателства и последиците от кризата. Той е проявление на европейската солидарност и свидетелство за ангажимента на ЕС към страните от Западните Балкани. Страната ни вече оказа помощ по двустранна линия на Република Северна Македония и Сърбия с предоставянето на 230 защитни костюма за многократна употреба. Подготвят се и проекти за подкрепа за държавите от региона по линия на българската помощ за развитие на стойност над 200 000 лева.
България ще продължи да работи в подкрепа на страните от Западните Балкани, включително в контекста на съпредседателството ни с Република Северна Македония на Берлинския процес.
Както беше съобщено по-рано, правителството одобри проекта на Закон за изменение на Закона за здравето, който урежда мерките на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение, 13 май 2020 г.
Със законопроекта се предлагат промени в чл. 61 и чл. 63 от Закона за здравето, които имат пряко отношение към възможността за разпореждане на противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването.
Целта е да се намали и забави разпространението на епидемията от COVID-19 и да се осигурява възможност за подготовка на здравната система за гарантиране на адекватна медицинска грижа.
Определят се актовете, с които министърът на здравеопазването въвежда временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион за защита на живота и здравето на гражданите. Те ще се въвеждат със заповед по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс или с наредба, която се обнародва незабавно в следващия брой на "Държавен вестник".
Проектът предвижда и промени в редица други нормативни актове.
В Административнопроцесуалния кодекс изрично се въвежда двумесечен срок за разглеждане на оспорването на общия административен акт, издаден в неотложни случаи и двуинстанционност на оспорването.
С изменения в отделни нормативни актове като Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., Закона за чужденците в Република България, Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и Закона за държавния служител и др. се прецизират срокове за предвидените в тях социално-икономически, финансови и здравни мерки за преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19, като част от сроковете се удължават и се разширява приложното поле на част от мерките.
Всички права, възникнали с извънредното положение, се удължават с 2 месеца след 13 май.