Мултифондов модел и нови правила за втората пенсия: какво предвиждат промените

Въвеждането на мултифондов модел в допълнителното пенсионно осигуряване е сред ключовите промени, заложени в подготвените изменения на Кодекса за социално осигуряване. Законопроектът беше представен по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), където бе обсъден в присъствието на държавата, синдикатите и работодателските организации.

Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев подчерта, че предложените промени са резултат от цялостен преглед на системата на допълнителното пенсионно осигуряване и са част от усилията на България да отговори на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) във връзка с бъдещото ѝ членство. По думите му целта е модернизиране и усъвършенстване на регулаторната рамка, така че тя да отговаря по-добре на нуждите на осигурените лица.

С въвеждането на мултифондовия модел всеки универсален пенсионен фонд ще включва три подфонда - динамичен, балансиран и консервативен, с различен инвестиционен профил и степен на риск. Така осигурените ще получат възможност да избират как да бъдат управлявани пенсионните им спестявания, в зависимост от възрастта си и личната си толерантност към риска. Подобна система вече функционира успешно в държави като Естония, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния.

Основната част от натрупването на доходност ще се концентрира в динамичния подфонд, в който ще постъпват вноските на работещите до 50-годишна възраст. При него ще бъде разрешено до 90% от активите да се инвестират в по-рискови, но по-доходоносни инструменти като акции, корпоративни облигации, колективни инвестиционни схеми и имоти. За да се гарантира защитата на осигурените, пенсионните дружества ще бъдат задължени да поддържат резерви, които да покриват най-малко размера на внесените осигуровки.

След навършване на 50 години осигурените по правило ще бъдат прехвърляни в балансиран подфонд, освен ако изрично не заявят друго. Балансираните фондове ще могат да инвестират до 55% от активите си в акции, а останалата част - в по-сигурни инструменти като държавни ценни книжа и банкови депозити. Три години преди пенсиониране средствата ще се насочват служебно към консервативен подфонд, където делът на инвестициите в акции ще бъде ограничен до 25%.

Законопроектът предвижда и съществени промени при т.нар. втори пенсии. Социалният министър в оставка Борислав Гуцанов заяви, че сегашната ситуация, при която сборът от две пенсии може да бъде по-нисък от една, е неприемлива. Затова се променя методиката за определяне на правото и размера на пенсиите, изплащани от частните пенсионни фондове.

Вместо минималната пенсия, новите правила въвеждат минималната работна заплата като основен критерий. За отпускане на пожизнена втора пенсия ще е необходимо натрупаните средства да са поне 20% от минималната работна заплата, а минималният ѝ размер ще бъде 10% от нея. При сегашните нива това означава по-високо най-ниско пожизнено плащане спрямо досегашните правила, като с нарастването на минималната заплата размерът ще се увеличава автоматично.

БАДДПО за премахването на втората пенсия: Вторият стълб не е грабеж на българите

Пенсионните фондове не са "форма на пирамида", а надеждно спестени пари в лични партиди на осигурените лица,

Предвидено е още задължително ежегодно индексиране на втората пенсия с 50% от постигнатата доходност на фонда за изплащане на пенсиите. И занапред при пенсиониране средствата ще се отделят от универсалния пенсионен фонд във фонд за изплащане на пожизнени или срочни пенсии, като и тези средства ще се инвестират на финансовите пазари.

С цел стимулиране на по-висока доходност за осигурените лица се променя и моделът на таксите на пенсионните дружества. Таксата върху всяка осигурителна вноска ще започне поетапно да намалява - от 4% в момента до 2,10% през 2032 г. За сметка на това ще се увеличи таксата върху доходността, като нейният размер ще зависи от вида подфонд. При балансираните фондове тя ще достигне 3,25%, при динамичните - до 6%, а при консервативните ще се начислява върху нетните активи.

Очаква се по-високите втори пенсии да се усетят основно от хората, които ще се пенсионират след влизането на промените в сила. Процедурата по обществено обсъждане и предстоящата предизборна кампания обаче правят малко вероятно това да се случи преди средата на следващата година.