Наблюдаващият прокурор по досъдебното производство ще може да изисква и да контролира използването на специални разузнавателни средства.

Това гласи промяната в Закона на СРС-тата, която депутатите обсъдиха по време на днешното си извънредно заседание. Според депутата от ДСБ Атанас Атанасов тази поправка ще породи проблем с контрола, тъй като прокуратурата не подлежи на проверка.
"Ако СРС-тата се прилагат от МВР или дори и от ДАНС - това подлежи на парламентарен контрол, тъй като те са част от изпълнителната власт. Прокуратурата е част от съдебната власт и тя не подлежи на парламентарен контрол", обясни Атанасов.

Този текст заслужава по-сериозно внимание, заслужава и това да бъде приет, за да може МВР и ДАНС да си вършат работата както трябва", посочи от парламентарната трибуни заместник-министърът на правосъдието Бойко Рашков.

По думите му ефективността на промяна в закона, която се предлага, е доказана недвусмислено от практиката.

С промените парламентът създаде и специален орган - Национално бюро за наблюдение, което да контролира използването на СРС. Той ще се състои от 5 души и ще се избира от Народното събрание за срок от 5 години.

Бюрото ще следиза съхраняването и унищожаването на придобитата чрез СРС-та информация, ще сезира прокуратурата при данни за неправомерно използване на СРС-та, както и за други нередности.

Резултатите информацията, събирана от специални разузнавателни средства, преди образуване на досъдебно производство ще могат да се използват при доказване на тежки умишлени престъпления.
Това предвиждат промени в Наказателно процесуалния кодекс, който депутатите разгледаха на второ четене.

Използването на СРС спрямо съдии ще може да става само след решение на Апелативния съд. Това е друга промяна, която приеха народните представители.

Според друго предложение, ако обвиняемият е привлечен за престъпление, което е свързано с упражняваната от него професия, той ще трябва временно да прекрати упражняването й до момента на прекратяване на делото.