Около 74% от българите подкрепят членството на страната ни в ЕС. На обратното мнение са 16%.

Това показват данни от национално представително изследване на "Екзакта Рисърч Груп" сред 1000 пълнолетни лица. То е проведено в периода 12-18 април 20018 г.

Анализът по данни от последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока - между 74% и 79%. Неодобрението е между 13% и 16%. Най-високо неодобрение за членството ни в ЕС е сред избирателите на БСП - 28%.

Одобрението за членството на страната ни в НАТО е между 55%-60% през последните години, а неодобрението е между 22% и 28%.

През април 2018 г., 58% от българите одобряват членството ни в НАТО. Само една четвърт декларират неодобрение. Около 40% от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО.

За сравнение, изследване на "Афис" от април показа че геополитическата криза и ракетните удари на САЩ, Франция и Великобритания в Сирия повлияха на доверието в някои основни институции. Рязък спад на доверието към Европейския съюз и Българската армия - съответно с 9 и 5 пункта в рамките само на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция, според анализа на другата агенция.

Съществен ръст на настроенията срещу Запада у нас

Съществен ръст на настроенията срещу Запада у нас

Изостряне на страховете у нас за война между Русия и Запада

Хората, които очакват ползи за страната ни от Българското председателство на Съвета на ЕС са повече от онези, които не очакват ползи. Според проучването тяхното съотношение е 40%:34%. Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи.

Според изследването, в момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно да нараства.

Влиянието на БСП нарастваше след президентския вот през 2016 г., но сега този процес е прекъснат.

Изследване от април показа, че общественото мнение е разделено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали расте или намалява влиянието на ГЕРБ и БСП. 27% твърдят, че влиянието на ГЕРБ расте през последните месеци, а според 29% то намалява. БСП разширява влиянието си според 26%, а според 28% го свива. Повечето партии, които не са представени в парламента, са оценявани като губещи политическо влияние.

Към 18 април сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП.

Според проучването, ако днес се провеждаха парламентарни избори, 24.5% от българите биха гласували за ГЕРБ. БСП печели 20.5% от доверието.

ДПС е с електорален дял от 6.1%, а ОП - с 5.5%. С 1.1% "Воля" би загубила шансове за участие в следващ парламент.

За дясното политическо пространство въпросителните са повече от предлаганите решения. Има две ядра - около РБ и около "Демократична България". Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент.

Извън РБ и "Демократична България" остават 5% българи, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс, който тепърва ще търси политическо представителство.

За последната година с 3% нарастват желаещите да гласуват за нова партия и сега те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата.

Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, според 56% от българите. На друго мнение са 27% от анкетираните българи - те искат предсрочен вот. 53% от избирателите на БСП се обявяват за предсрочни избори. Близо половината от хората, които искат предсрочни избори посочват, че биха гласували за нова партия.

Изследването е направено чрез полустандартизирано "face-to-face" интервю по домовете. Допитването е в 89 населени места. Максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е около 3%.