Общият брой на регистрираните нередности в изборния 12 май са 1167. От тях 58.9% се падат на организационните нарушения; 19.37% - на незаконната агитация; 18.68% - на контролирания вот и най-малко - 3.1% - на купуването на гласове.

Това сочи доклад от наблюдението на изборите на 12 май, изготвен от Асоциация „Прозрачност без граници", представен от Калин Славов - шеф на Асоциацията.
Данните са получени въз основа на пряко наблюдение на 290 избирателни секции и 31 районни избирателни комисии.

Наблюдението на парламентарните избори потвърдило тенденцията, констатирана през 2009 и 2011 година, а именно - запазване доминиращият дял на организационните нарушения, нарастване на контролирания вот и поява на нови субекти за контрол върху избирателите, като активната роля се пада на представители на местната власт.

През 2013 година са доминирали разнородни практики, свързани с неспазване на правила за боравене с бюлетини и за регистриране на наблюдатели и застъпници в избирателните секции, както и несанкционираното разрастване на практики за контролиран вот.
За сравнение през 2009 година водещи проблеми са били изборният туризъм и купуването на гласове, а през 2011 година - неточните избирателни/забранителни списъци, неправилно попълнените бюлетини и организационният хаос в работата на РИК-овете и СИК-овете.

Индексът за прозрачност при финансирането на изборите през тази година е 4.08%. Славов отчете, че показателите на индекса бележат спад спрямо равнищата на прозрачност през 2011 година - 4.89% за президентските избори и 4.19% за местните.
40.4% от хората за категорични, че депутатите ще бъдат зависими от хората, финансирали кампаниите им. Едва 3.1% категорично са казали, че това няма да се случи.

Най-значимите отклонения от правилата за провеждане на кампанията са: системно провеждане на негативна кампания срещу други кандидати; скритата реклама; „купуване" на избирателна подкрепа чрез благотворителност.

От Асоциацията са установили и че само 10.17% от местните и регионалните медии са изпълнили изискването за публичност и прозрачност на договорите с партиите.
Засечени са сериозни дефицити в дейността на институциите, като най-слабото звено са били СИК-овете, които бяха обучени в последния момент.

Липсата на последователна политика за прозрачност в работата на институциите доведе до компрометиране на деня за размисъл. Министерският съвет не осигури достатъчно прозрачност при провеждането на обществените поръчки за отпечатване на изборните книжа и не осъществи ефективен последващ контакт Калин Славов.

Той добави и че МВР и Прокуратурата са стартирали със закъснение работата по сигнали на граждани за нарушаване на политическите им права.

Констатирана е липсата на устойчива политика за прозрачност относно подадените сигнали и предприети действия, като в случая на прокуратурата неприлагането на такава политика се оказа критично именно в дена за размисъл, подчерта Славов.
Той изтъкна и че продължава да бъде висок процентът на отказите за образуване на досъдебни производства при сигналите за престъпления срещу политическите права на гражданите. Отказите съставляват повече от две трети от общия брой на образуваните преписки.