Напрежение около темата за жертвите на комунистическия режим беляза началото на днешното пленарно заседание в Народното събрание, дни преди 1 февруари - Денят на признателност и почит към пострадалите от репресиите след 1944 г.
Опит за минута мълчание в памет на жертвите предизвика остри реакции и разкри нови разделителни линии между парламентарните групи. Искането беше направено от парламентарната трибуна от Йордан Иванов (ПП-ДБ), който се извини, че предложението не е внесено по надлежния ред още в началото на заседанието. Председателят на парламента Рая Назарян напомни, че правилникът изисква подобни инициативи да се заявяват предварително, но въпреки това Иванов остана на трибуната и призова депутатите да станат на крака.
На призива откликнаха народните представители от ПП-ДБ, както и отделни депутати от ГЕРБ-СДС, сред които лидерът на СДС Румен Христов. Депутатите от "БСП - Обединена левица" и "Възраждане" останаха по местата си, а значителна част от останалите парламентарни групи също не се включиха, което допълнително засили усещането за неловкост в залата.
По-рано в хода на заседанието темата за комунистическия режим и Народния съд беше повдигната с декларация от Атанас Атанасов (ДСБ), който говори за репресиите и дълбоката травма, оставена в колективната памет на обществото. Дебатът обаче беше прекъснат от декларация на "Възраждане", в която Ангел Славчев насочи вниманието към регулациите в онлайн пространството и опасенията от дигитално следене.
В последвалите декларации политическите оценки се разминаха. От БСП призоваха за повече разум и търсене на общи точки, а от ГЕРБ поставиха темата в по-широк исторически контекст. Тома Биков подчерта, че политическото насилие в България не започва и не завършва с комунистическия период, а е част от по-дълга поредица от конфликти и преврати през ХХ век. По думите му възмездието и отмъщението не могат да бъдат форма на правосъдие и не бива емоциите да тласкат обществото към нови разделения.
USD
CHF
EUR
GBP
