Забиха алпинистки пикел във вратата, водеща към българския парламент. Любителите на символиката претенциозно биха доразвили фразата, казвайки, че пикелът е забит в българския парламентаризъм.

И ще са прави обаче, защото сградата на Народното събрание в никакъв случай не би трябвало да се персонифицира с моментните й – тленни обитатели. Те идват, правят каквото правят - а някои и нищо не правят, и си заминават. Да не говорим, че в последните дни се забелязва една утвърждаваща се тенденция депутатите хич и да не идват на заседания – т.е., казано по друг начин – правят каквото си искат.

Но сградата и особено надписът-символ “Съединението прави силата” – който всъщност е един изключително дълбок по своята философия призив, едва ли “са виновни” за тези, които са избрани да ги представляват.

Те въплъщават една идея, която за огромно съжаление – наблюдавайки случващото се напоследък, става все по-утопична и неприложима при днешните български политически нрави.

В този ред на мисли би могло да се поспори, кой трябва да е в Първо РПУ – човечецът хвърлил пикела или тези, които направиха така, че парламентарната сграда да стане обект по подобен род протести.

Сега сигурно вратата, в която е забит този пикел, ще бъде сменена веднага. А не трябва. По-добре да остане - с надеждата, че дупката, издълбана от острието, ще докара народните избраници до някакъв род размисъл.

Едва ли обаче можем да сме такива оптимисти.