Криза в доверието в политическите институции.
Това е един от основните изводи от учителската стачка и местните избори, направени по време на дискусията между представители на фондация „Фридрих Еберт" и Института за политически и правни изследвания.

В защита на тезата си за криза в доверието професор Георги Карасименов от института се позова на изследване на Световната банка от 2007г., според което едва 8% от българите се доверяват на политическите партии.

Професор Карасимеонов определи учителската стачка като най-силен показател, че гражданското общество е изгубило доверието си в институционалните механизми за защита.

Според него това говори и за скъсване на базови канали на комуникация между държава и съсловието.

Той определи отношението на държавата към приоритеите като занемарени и подчерта, че отношението към образованието е критерий за развитието на една държава.

Карасимеонов отбеляза, че благодарение на стачката на едно от най-интелигетните съсловия на българското общество се е събудил гражданинът.
Спроед него поуката за политиците е, че високомерното им отношение, опитите за хитруване и за заобикаляне на важните въпроси ще доведе до пореден срив.

Професорът отбеляза, че кризата на недоверието е проличала и по време на изборите.
Чрез тях хората изразяват отношението си към управлявашите, което е най-важният тест за една демокрация.

Най-голямата партия е партията на негласуващите, това е негативният симптом за българската демокрация, отбеляза професорът.

Изборният процес според него е бил съпъстван с грозни явления, типични за страни в ранна фаза на развитие на цивилизаията.

Той определи изказванията на политиците след изборите като „детински хвалби, достойни за хумористичен сборник".

Карасимеонов коментира и ситуацията с независимите кандидат-кметове и заяви, че е смешно зад гърба им да застават извесните партии.
Местните избори според него са показали много основни дефицити.

Професорът засегна и въпроса за партиите предприятия, които се създават специално за избори.
Като ефект от изборите той посочи и оформянето надвублокова партийна система- БСП отляво и ГЕРБ отдясно.

За ГЕРБ той посочи, че за разлика от НДСВ, която тръгна отгоре, партията на ГЕРБ завоюва позиции първо в местната власт.
Оформилата се партийна система обаче е нестабилна, защото самите партии се формират около личности, а не чрез идейна спойка, коментира Карасимеонов.

Професор Петър-Емил Митев от Института за социални ценности и структури заяви, че учителската стачка е най-силният протест, ставал в България след промените и най-важното е как е завършил.
Учителите получаваха малко, но в една обща бедност, каза той.

Митев определи, че правителството въпреки опасността от верижна реакция и неблагоприятната ситуация е намерило верен тон.
Според него, урокът за управляващите тук е да се действа без никаква паника.

Социологът коментира като ориенталски действията на синдикатите - искам 100 %, за да получа 50", с което по думите му са изгубили контрола.

Като урок за опозицията той посочи, че вотът на недоверие не трябва да е вербална игра и празнословие.

Затова по време на изборите хората са припознали за опозиция ГЕРБ, която се е държала тактично по време на стачката.