Все още България няма особени проблеми, свързани с европейското членство, по-скоро Европа има известни проблеми с България, от гледна точка на натурализирането й като член на ЕС.

Това заяви доц. Огнян Минчев от Института за международни и регионални изследвания, цитиран от money.bg.
Той направи това изказване по време на дискусия в БТА на тема "България в ЕС - шокът от присъединяването".

Според Огнян Минчев проблемът с модернизацията е основен за страни като България и Румъния в членството им в Европейския съюз. За да интегрира тези страни, ЕС трябва да положи усилия. Към това спада и култивирането на политически елит, чрез който да се модернизира обществото.

Според Минчев, голямото предизвикателство е да се изгради такава картина на света и такива умения за управление в обществото, които са свързани със спазването на нормите и законите. Законите обаче трябва да се разбират не като нещо външно, което се налага, а като нещо, което изразява собствения колективен интерес на елита в дадено общество.

В Европа има 500-годишно богатство, натрупано чрез следване на определени правила от елитите. Това, с което в момента се сблъсква Европа е, че в България има някакви елити или псевдоелити, които не желаят или не могат да се адаптират - да приемат определени правила с цел да направят процеса на собственото си забогатяване и вкореняване като елит в обществото успешен.

Това е така и за България, и за Румъния, но има една съществена разлика. В Румъния проблемът е свързан почти само с политическия елит в страната. Там има корупция, олигархично управление, има проблеми със спазването на нормите, но това са проблеми, свързани с начина, по който румънският елит осъществява управлението на страната.

В България проблемът е различен и по-труден, смята политологът. Преходът се разви така, че освен проблемите на политическия елит имаме проблемите на автономна организирана престъпност, която се разви на основата на определени маргинални слоеве, които заеха ключови позиции и в момента еволюираха до олигархия, която все по-плътно контролира институциите, политическите решения и "изяжда" възможностите на политическата класа да еволюира на базата на собствените си ресурси.

Това е проблемът за Европа, който е и наш проблем. По никакъв начин не може да се осъществи напредък, само като се инжектира административен или политически капацитет, или някакво ноу-хау, поради това, че тези институции са фасадни, смята Минчев.

Зад тях стои истинска власт на "сивата" и на "черната" икономика, която контролира пряко или косвено тези процеси. Когото и да сложиш за главен прокурор, за министър-председател, или на всички останали позиции, с този нелегитимен, задкулисен, олигархичен контрол не може да се реализира сериозен напредък, констатира експерта.

Конфликтът между президента и премиера изразява на практика контрола на нелегитимната власт върху политическите институции.
Купуването на гласове, купуването на избирателни комисии, тази икономическа олигархия, този "сив" и "черен" сектор вече придоби самочувствие в степен, в която той може да си позволи да заобикаля политическа класа, коментира политологът.

Защо ти е да храниш политическа класа, когато можеш да си купиш избирателите, да си назначиш служителите за общински съветници, депутати, министри, запита той. Това е цялостен процес на дегенерация на българската политическа система, която като фасада е демократична, но като реален процес непрекъснато дегенерира, заяви Минчев.

По неговите думи това е основният проблем на България и на Европа в контекста на българското членство в ЕС. Ако процесите на дегенерация на политическата система не бъдат преустановени, няма кой да инжектира сериозен ресурс за подобрение в българската политическа система, добави Минчев.

Какво може да направи ЕС в тази ситуация - той не разполага с голям арсенал от мерки, но може да налага определени предпазни клаузи, да изолира действието на българските институционални решения извън територията на България, на територията на останалата част от ЕС, посочи експертът.

Съюзът може да осъществява определени финансови санкции, за които вече се чува и в по-дългосрочен план ЕС може да осъществява маргинализация на българските институции, на българската държава при процеса на вземане на решения като част от европейския институционален и политически процес.

Това може да настъпи чрез изземване на управленски ресурси по един или друг начин от българското правителство или от институциите в страната и централизирането им в ръцете на определени европейски институции, като например системата ЛОТАР, която е подобен механизъм, отбеляза Минчев.

Според него това е само началото, като този процес може да бъде доста по-динамичен. Европа, като първоначален проект, е създадена, за да осигурява икономическите, политическите и стратегическите цели и намерения на страни като Франция и Германия.

Навлизането на новите страни внесе доста голям хаос в процеса на вземането на решения в европейските институции и едно от възможните решения е "Европа на различни скорости".

Ако се стигне до този вариант, за България ще има сериозни предизвикателства, смята Минчев. Макар че няма непосредствена опасност от това, ние трябва да сме наясно с тази алтернатива, за да можем да й противодействаме.