Обмислят създаването на Националната платформа за дигитализацията на техническите паспорти. Тя трябва да е достъпна за всички по всяко време, както и за възможността за използване на финансовия ресурс от предвидените от ЕК средства за т.нар. "вълна от реновиране на сгради" за правене на техническите паспорти.

Това стана ясно от думите на Димитър Копаров - директор Дирекция "Организационна политика" в Камарата на строителите пред БНР. 

Сградите на 50 институции реновирани с 9 млн. лв. през 2020 г.

Сградите на 50 институции реновирани с 9 млн. лв. през 2020 г.

При изпълнението им в строителството са заети 675 лица, като 240 от тях са безработни

Технически паспорт на сграда е документ, който включва техническите, конструктивни, енергийни характеристики на сградата, инструкции за експлоатация, ремонт и отразява всички извършени строителни и монтажни работи след въвеждането на сградата в експлоатация (§5, т.64 от ЗУТ).

Техническите паспорти на сградата са документи, които съхраняват информация в интерес на всички - потребители, собственици, наематели, пазарни субекти, обществени и банкови институции.

Паспортът е основа за управлението и поддържането на една сграда или инженерно съоръжение през целия период на експлоатацията им. Наредбата за техническите паспорти в България влиза в сила през 2007 г. Тя засяга не само новостроящи се, но и съществуващи сгради, но голяма част от сградния фонд е без такива паспорти. Крайният срок за изработването им се удължава многократно и последно е 2022 година.

"Техническият паспорт може да се нарече "здравната книжка" на една сграда. Досега не е имало нужда да има такива документи. Масовата практика в Европа е да се прави задължително, когато се прави сграда. У нас това е валидно от 2007 г. Това е важно не само за самата сграда, а и за всички потребители на тази услуга, за всички участници в този сложен процес", каза Копаров.

В много европейски държави именно техническият паспорт определя нивото и големината на данъка за имот. В България засега това не е така.