Обсъждат 2 варианта за увеличение на минималната работна заплата

Обсъждат се два варианта за увеличение на минималната работна заплата в България, ако бъде приета предложената в ЕС нова директива за единен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Единият е да се определи нова "кошница" от продукти и услуги, които човек може да си купи с минималната заплата. Другият - МРЗ да е 50% от средната за страната или 60% от медианната заплата (размерът на заплатата, която е в средата от всички заплати, тя е представителна) и е по-точен критерий за доходите.

Това обясни пред Нова телевизия Ваня Григорова - икономически съветник на президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

Служебното правителство предлага 770 лв. МРЗ, но от 2023 г.

Обновени социални услуги и по-високи енергийни помощи са приоритет

Тя допълни, че синдикатът още при приемането на актуализацията на бюджета е поискал минималното възнаграждение да се вдигне от 710 на 850 лева.

Според Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) ЕС дава възможност да се договаря новата минимална заплата. Това става, ако не се постигне съгласие да се търси процент от средната или от медианната заплата.

Синдикати настояват за вдигане на МРЗ

Те предлагат увеличение на размера на данъчното облекчение за деца от 4500 на 7500 лв.

МРЗ да осигурява предвидимост за разходи за труд, подкрепяме ясен механизъм, каза той. "България докато е член на ЕС няма как да не изпълнява тази директива след като мине целия процес по приемането - най-късно 2025 г. Директивата на първо място насърчава колективни трудови договори, добре е МРЗ да бъдат договаряни, да се постигне договаряне между работодатели и синдикати", обясни Иванов.

По думите му се препоръчва МРЗ да е 60% от медианната заплата, но в спора се споменава само варианта МРЗ да е 50% от средната заплата за страната. Средната заплата е брутна, към нея има и доплащания. Средната се влияе от високодоходните групи, които повишават средната работна заплата.

Григорова обясни, че в 21 държави от ЕС се прилага МРЗ, в останалите синдикатите са силни и договарят по-високи заплати.

КНСБ против начина, по който се чертае линията на бедност за 2023 г.

Обективната линия на бедност за 2023 г. трябва да бъде 541 лв., а не 504 лв.

"От линия на бедност зависят заплащания за хората с увреждания, свързани са основните социални помощи. Има методология, по която се водим. Доскоро правихме отстъпки от нивото на линия на бедност, сега се прилага тя. С около 80 лв. се увеличава линия на бедност", каза Григорова.

Според Иванов целта на правителството е минималната пенсия да е поне на нивото на линия на бедност. Да бъде адекватно определена линията на бедност, но да не е обвързана с пенсионните плащания. Пенсиите да са свързани само с осигуровките, искат работодателите.

КНСБ: 1/3 от българите живеят около линията на бедност

Около 520 000 от българите са на минимална работна заплата

На заседанието на Тристранката днес държавата, бизнеса и синдикатите ще обсъждат вдигането на линията на бедността в България с 22%.