Недостатъчна политическа безпристрастност при разглеждане на публични случаи. Това констатират от Института за модерна политика (ИМП), които представиха своя Доклад за състоянието на висшите правозащитни органи в страната на пресконференция в БТА.

Основна тема бе как функционират Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и на администрацията на "Омбудсманството", както ръководителят на ИМП Петър Кичашки нарече институцията на обществения защитник.

"Изследвахме количествено и качествено работите на двете институции. Двата правозащитни органа имат своето място в правния ред в страната", категоричен е Кичашки.

Неговият колега в ИМП Зора Генчева представи конкретни данни за броя на жалбите и образуваните преписки в двете институции, от които става ясно, че хората по-често търсят институцията на омбудсмана. Увеличава се и броя на жалбите към Комисията за защита от дискриминация.

Докато при КЗД става дума за стотици жалби и преписки, институцията на омбудсмана със сходен бюджет е конституирала над 28 хил. граждани за същия изследван период, стана ясно от доклада.

Двата казуса, които бяха представени от Зора Генчева са в подкрепа на мнението за недостатъчна политическа безпристрастност при разглеждане на публични случаи.

Единият казус е за липсата на достъпни места за хората с увреждания, другият - за бавно проучване. Има преписки, по които предварителното проучване продължава 6-8 месеца, стана ясно от думите на Генчева.

Като пример беше дадено делото на зам.-министъра на отбраната Орхан Исмаилов срещу депутата от ПФ Валери Симеонов по повод изявления в медиите на Симеонов, че Исмаилов е "опасен за националната сигурност" - "Кога ще бъде спряно назначението на "калинки" и опасни за националната сигурност насекоми", е заявил Симеонов по адрес на зам.-министъра. Според изследавнето имало липса на политическа неутралност, която би трябвало да прояви при такива казуси.

По закон проучването на фактите от КЗД е 30 дни, може да бъде удължен с още 30 дни. След 7 месеца на проучване докладчикът по този казус прави отвод с аргумента, че не е открил Валери Симеонов, даде пример Генчева. "За 7 месеца Комисията не успява да намери публична фигура, чийто работен адрес е парламента", констатира тя.

"Комисията работи като съд и по процедури, които дублират съдебните процедури. Тя е административен орган, призвана бързо, ясно и коректно да защитава хората, да се чувстват сигурни и защитени от действията на комисията", заяви Генчева.

Другият казус - за достъпността на сградата на Народното събрание е след направен експеримент от БНТ през 2013 година и заведено дело съвместно от журналисти и граждани. След година комисията отхвърля жалбата и твърди, че няма проблем с достъпа до сградата на народното събрание. Две съдебни инстанции отменят решението КЗД.

През 2015 година има повторно дело и КЗД отново възприе становище - народното събрание не може да изгради достъпна архитектурна среда. Това е сложно и скъпо и не можело да бъде изискано от парламентарната институция. Считам, че това е неприемлива практика, каза Зора Генчева и допълни, че има лоша администрация и на органите, които имат отговорност да съблюдават действията на КЗД.

Кичашки заяви, че институцията на Омбудсмана е увеличила активността си неколкократно, внесените законови предложения срещат подкрепа в парламента. Той даде пример с предложението да отпадне ДДС върху дарените храни от 1 януари 2017 година и възстановяване на Консултативния съвет към Омбудсмана.

Откроява се подходът на този омбудсман да присъства на горещи места и да играе медиатор - Бедечка, протестите на миньорите в Бобовдол, протестите в бежанския център в Харманли, заяви Кичашки.

Той разкритикува прекалената ативност и заяви, че от ИМП препоръчват омбудсманската институция да прецизира грижливо своята дейност, заяви Кичашки. Омбудсманът се намеси в дейността на парламента, каза той и даде пример с косвена законодателна инициатива при внесения от омбудсмана Мая Манолова вариант на Изборния кодекс с мажоритарна изборна система.

Функциите, които се осъществяват от парламента са извадени от дейността на омбудсмана. Референдумът, макар и валиден, е в полето за решаване на парламента, той не е задължителен. Двете ключови институции имат сериозна роля, но трябва да подобрят работата си, е изводът от представения доклад.