Въвежда се корпоративен данък от 15 % за многонационалните и големите национални групи предприятия, реши окончателно парламентът. Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. С измененията се въвеждат правилата на европейска директива за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи предприятия и големи изцяло национални групи, опериращи на единния пазар, уточни БТА.
Допълнителните печалби на многонационалните и големите национални групи предприятия ще се облагат с допълнителен данък и с национален допълнителен данък. Минималното ефективно данъчно облагане ще се прилага за фирми с оборот от най-малко 750 000 000 евро или левовата им равностойност. Данъчната ставка на допълнителния данък е положителната разлика между 15 на сто и ефективната данъчна ставка на многонационалната или голямата национална група предприятия за юрисдикцията.
С редакция, предложена от Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) в пленарната зала, се даде възможност от допълнителен данък да бъдат освободени инвестициите на компаниите. Преди това депутатите отхвърлиха друго подобно предложение на Добрев.
Министърът на финансите Асен Василев обясни, че с измененията се въвежда 15 % корпоративен данък за компании с оборот над 750 млн. евро по европейска директива. "Директивата предвижда изключения от 15-те процента за определен тип разходи. Тези изключения бяха за работни заплати и за дълготрайни материални активи за инвестиции, но това не беше прието, тъй като то е в нарушение на директивата, която изисква данъкът да остане поне 15 %, независимо от изключенията", посочи той.
Василев обясни, че с направеното от Делян Добрев предложение в пленарната зала обаче се дава възможност само инвестициите да бъдат освободени. Ако се правят капиталови инвестиции, това би повишило производителността на труда и работните заплата, така че Министерството на финансите подкрепят предложението в този му вид, добави министърът. Това, което гласуваме, влиза в сила от 1 януари 2025 г., обясни още Асен Василев.
Не беше подкрепено предложението на "БСП за България" с данък да се облагат свърхпечалбите на банките, както и предложението на Десислава Танева (ГЕРБ-СДС) за използване на данъчна преференция от земеделски производители.
С измененията се въвежда нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпен корпоративен данък за инвестиции, която може да се прилага до 31 декември 2029 г., но само след датата на получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия.
Депутатите удължиха диференцираната ставка от 9% ДДС за ресторантьорите до 31 декември 2024 г. Това стана с гласуваните на второ четене текстове от Закона за данък върху добавената стойност. Поправките бяха направени от Ирена Димова от ГЕРБ-СДС и бяха гласувани със 184 гласа "за", против - 7 и двама въздържали се.
"За" бяха депутатите от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната -Демократична България" (ПП-ДБ), "Възраждане", ДПС, "БСП за България" и един от "Има такъв народ". "Против" бяха един депутат от ПП-ДБ и шестима от "Има такъв народ". С "въздържал се" гласуваха един от ГЕРБ-СДС и един от ПП-ДБ.
Депутатите приеха още диференцираната ставка от 9% ДДС за общата туристическа услуга и за фитнесите да е в срок до 30 юни 2024 г. включително.
Депутатите отхвърлиха предложението на народния представител Венко Сабрутев (ПП-ДБ) да отпаднат диференцираните ДДС ставки за ресторантьорите и фитнесите и съответно да бъде продължена мярката за туроператорите до средата на 2024 г.
С друга редакционна поправка, направена в зала отново от Сабрутев, бе решено клиентът да има право да задържи плащането, докато не получи касов бон, като с първоначалното предложение на Министерство на финансите се даваше възможност клиентът да не заплати услугата. С редакционната поправка текстът бе заменен със "задържи плащането".
Редакционната поправка на Венко Сабрутев бе приета със 120 гласа "за", "против" - 42 , 12 - "въздържал се". Втората поправка, предложена от Сабрутев, бе свързана със софтуера, използван от лицата, извършващи ресторантьорски услуги. Тя бе отхвърлена от пленарна зала с 50 гласа "за", "против" 120 и 15 въздържали се.
В хода на дискусията Тошко Йорданов призова диференцираното ДДС за ресторантьорите да отпадне, така че този бизнес да продължи да бъде толериран и коментира, че депутатите, които подкрепят диференцираната ставка или имат скрит ресторантьорски бизнес, или получават пари от тях.
Мартин Димитров от ПП-ДБ постави въпроса как ще се отговори на хората, които питат как това Народно събрание е приело 9% за ресторантьорите, но е оставило 20% за лекарствата. Аз призовавам ГЕРБ, БСП, ДПС, "Възраждане" да обосновете причините, настоя Мартин Димитров и посочи, че привилегиите спират реформите.
Министър Асен Василев обясни, че Министерството на финансите има два принципни подхода по този конкретен проблем - единият да се върнем към 20% ДДС, другият е да се приемат мерките за изсветляване в замяна остава 9% ДДС.
Да се отхвърлят мерките за изсветляване и да остане 9% ДДС не е вариант, добави Василев и припомни, че мерките са свързани с издаването на касови бележки, софтуера в ресторантите, да се плащат заплатите по банков път.
Бе прието увеличение на прага за регистрация на фирмите по ДДС от 100 хиляди лева на 166 хиляди лева.
bajbor
на 13.12.2023 в 08:58:18 #1Журналистите, дайте малко допълнително инфо - например няколко от засегнатите компании, с оборот над 750 млн евро... С някое примерче да видим колко са плащали досега, колко отсега нататък...