Парламентът ще разгледа днес седем законопроекта за промени в Изборния кодекс. Няма да се проведе петъчен парламентарен контрол.

Сред вносителите са Цветан Цветанов, Мариана Тодорова, Корнелия Нинова, Георги Кадиев, Радан Кънев, Явор Хайтов, Четин Казак и други. 

Припомняме, че промените се наложиха след президентското вето върху Изборния кодекс, което парламентът отхвърли през май. 

Държавният глава върна за повторно обсъждане на текстовете, които ограничават избирателните права на сънародниците ни в чужбина.

Те доведоха до бурен дебат в страната и сред българите в чужбина, както и до напрежение в коалиционното правителство.

В началото на юни промените в ИК бяха разгледани от депутатите от правната комисия.

Законопроектът на ДПС настоява да се приеме препоръката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за въвеждане на агитацията на чужд език, различен от българския по време на предизборна кампания, както и за премахване на принципа на уседналост. Преди заседанието си членове на правна комисия проведе среща с представители на организацията.

Този на БСП пък настоява за отмяната на задължителното гласуване и електронното гласуване.

Промените, предложени от ГЕРБ, в съавторство с реформаторите – отваря възможностите за разкриване на така наречените автоматични избирателни секции, но оставя броя на заявленията на 60 и тавана от 35 секции в една държава.

Последният законопроект е на Явор Хайтов.

Законопроектът на ГЕРБ скара депутатите на заседанието на комисията  като народният представител от ДПС Четин Казак го определи като законопроект „Валери Симеонов 2”. По думите му пак има абсурдни текстове, лишаващи гражданите от конституционни права.

Казак предупреди тогава, че ще последва второ вето – и този път не заради чл. 14, а заради прословутата ал. 5, където „ей така е избрано едно число – 35, което ни е натресла”. Той определи като митологеми, че имало опасност поради липсата на избирателни списъци в чужбина един човек да гласува в две секции, пътувайки от град в град.
Четин Казак настоя за отпадане на този таван.

Срещу предложенията на разпоредбите, заложени в проекта на ГЕРБ,възразиха представители на българите в чужбина, сред които Десислава Христова, която е организирала избори в Лондон. Тя възрази срещу предложения лимит от 35 секции в държава, както и срещу краткото време за събиране на въпросните 60 заявления за разкриване на избирателна секция.

Аргументите за подобна рестрикция е възможността ЦИК да проконтролира посредством свои представители в чужбина протичането на самите избори. Радан Кънев заяви, че „Кодексът Манолова” е най-доброто правено досега по отношение на гласуването в чужбина и настоя за връщане на основни елементи, залегнали в предизборната програма на РБ, ГЕРБ и ПФ, а именно - за създаване на многомандатен избирателен район „Чужбина”.

Проектът на ГЕРБ предвижда организациите на българите в чужбина да могат да правят предложения за разкриване на изборни секции при подадени 60 заявления. Освен това се дава възможност да се откриват секции в консулски и дипломатически представителства по решение на ръководителите или консулите им.

По тяхна преценка по необходимост също ще могат да бъдат разкривани секции.

 

 

Идеята на новите поправки е те да влязат в сила още за президентския вот.