През последните дни за съжаление станахме свидетели на една партизация, на едно парцелиране като че ли на един такъв въпрос, който всъщност е общонационален. Това каза в ефира на bTV доц. Наум Кайчев от Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и РСМ във връзка с френското предложение по спорните въпроси между страната ни и Република Северна Македония и ветото на България за преговорите за членство на РСМ в Европейския съюз.
"Видяхме, че различни партии излизат с различни съобщения, с различни позиции, всяка - придърпвайки чергата към себе си. И за съжаление станахме свидетели на прехвърляне на топката на отговорности между различни държавни институции - и Министерски съвет, Народно събрание, отчасти МВнР. А всъщност въпросът е общонационален, трябва да има едно единство, един консенсус, какъвто съществуваше досега и какъвто принципно съществува в българското общество", заяви доц. Кайчев.
По думите му Консултативният съвет е подходящ за постигане на подобен консенсус.

Световните агенции: Кризата и РСМ свалиха правителството на Кирил Петков
Само след 6 месеца на власт
Историкът каза още, че в пакета предложения на френското председателство на Съвета на ЕС въпросите, свързани с общата история, са засегнати само индиректно, чрез включване в преговорната рамка на Договора за добросъседство и на неподписания за момента двустранен протокол, който разглежда в детайли и дава насоки за дейността на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси.
"Този документ, който е на масата, не е безгрешен и той не посреща разбира се всички наши очаквания", изтъкна той. "Основната забележка е свързана с официалния език на РСМ. С това предложение фактически след едни едностранни декларации ще се позабрави малко за нашата позиция и той ще продължи напред без забележки. Докато знаете позицията на нашите езиковеди каква е - че това е втора писмена, югозападна регионална норма на българския език. От друга страна, чисто дипломатически това е официалният език спрямо Конституцията на РСМ", обясни доц. Кайчев.
Според него няма никаква причина тази формулировка, която е от 1999 г., сега да отпада.
"В преамбюла на Конституцията на РСМ е включен един раздел, в който се казва, че тя е образно казано държава на седем народа - основният, който е определен от Конституцията, македонският народ, и части от още шест други народи. Така че, българският народ ще стане част от Конституцията на РСМ. Най-вероятно това се има предвид за действия в бъдеще и по този начин ще се получи едно равноправие на гражданите с българско самосъзнание, с български произход в съседната ни страна", заяви доц. Наум Кайчев.
Темата коментира и Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи. "Смятам, че премиерът в оставка за пореден път нарушава Конституцията, тъй като там е разписано, че външната политика на Република България се определя и води от Министерския съвет", посочи той.
Керемедчиев отбеляза, че МС е компетентен води преговори и да взима решения по външнополитически въпроси, а парламентът може да ратифицира споразумения и да прави корекции по тях.
"Не може, когато дойде предложение, френското предложение, Министерски съвет без да го погледне и да го прочете, да го метне във Външна комисия в парламента, която 6 дни да не се събере, която трябва да вземе решение, да го вкара в парламента на първо, второ четене и след това да се вземе решение, което трябваше да се вземе досега", каза още то.
От своя страна Бисерка Бенишева от ПанЕвропа заяви, че 26 държави членки и 2 страни кандидатки чакат решението на България. "Нашата вътрешна процедура трябва да бъде приключена възможно най-бързо, за да не държим партньорите си в ЕС в очакване", подчерта тя.
Тя обясни, че всъщност в случая страната ни трябва да одобри преговорната рамка, която визира какви изисквания ще отстоява Европейският съюз в хода на преговорите и ангажиментите на страната кандидат.
Дипломатът посочи още, че в момента френското председателство предлага ревизиран вариант на блокирания от страната ни документ от 2019 г., за да могат да се удовлетворят исканията на България.