Националната разузнавателна служба (НРС) минава към Министерски съвет, а Национална служба „Охрана" остава на подчинение на президента.

Това е решено на днешния Консултативния съвет за на национална сигурност, стана ясно след края на заседанието.

С пълен консенсус участниците в Консултативния съвет за на национална сигурност (КСНС) приеха да бъде изготвен общ устройствен закон, който да регламентира дейността на службите за сигурност.

На базата на този закон ще бъдат изработени проектозакони за Националната разузнавателна служба (НРС), за Военното разузнаване и за Националната служба за охрана (НСО).
Правителството да внесе в парламента анблок четирите законопроекта до края на декември 2012 г. и да бъдат приети до април 2013 г., съобщи президентът Росен Плевнелиев след заседанието на КСНС, продължило повече от четири часа.

„Има политическа воля да се провежда единна национална политика по въпросите на сигурността и отбраната на страната", коментира президентът. По думите му недопустимо е повече от 20 години да не са изработени закони за НРС и НСО и те да не подлежат на парламентарен контрол.

Плевнелиев е категоричен, че е наложително да се изгради по-ефективен механизъм за дейността на службите. Президентът съобщи още, че участниците в Съвета за задължили Министерство на отбраната и директорите на НРС и НСО да организират обсъждане на проектозаконите преди внасянето им.

„С общия устройствен закон за националната сигурност ще стане категорично ясно всяка една от службите как се вписва в общата система за национална сигурност", каза още държавният глава.

Установяването на ефективен парламентарен контрол трябва да е съществен елемент на реформите в сектор „Сигурност", каза още Плевнелиев.
Той уточни, че Съветът за сигурност към МС не е шапка на службите и че всички са категорични, че премиерът не може и не бива да преупълномощава когото и да било във връзка с неговите функции като председател на Съвета за сигурност към МС. Съветът за сигурност към МС не управлява отделните служби, подчерта Плевнелиев.

Запитан какво е решението по идеята да има вицепремиер по сигурността, президентът Плевнелиев категорично заяви, че никога не е имало такава теза.

Премиерът Борисов каза, че министър Цветанов е оттеглил тези предложения, които са били сложени в доклада. „Хората, които са ги сложили и са говорили, без да ме питат, вече не са си на постовете. Така че за вицепремиер никога, ама по никакъв начин не е говорено пред мен", добави Борисов.

Неясно по какъв повод премиерът Борисов каза, че е искал Дянков да наблюдава Цветанов на този Съвет, но не са го допуснали останалите колеги.

Премиерът Борисов изтъкна, че по темата за продължаването на реформите в сектор „Сигурност" е постигнат пълен консенсус, което много рядко се случва.

Лидерът на БСП Сергей Станишев каза от своя страна, че след Стратегията за национална сигурност трябва да има рамков устройствен закон, да са ясни функциите и отговорностите на институциите и на базата на такъв закон да се напишат закони за НРС, за Военното разузнаване и НСО. Това е позитивно, подчерта Станишев.

По другата обсъждана тема в Съвета - за енергийната сигурност, не беше постигнат консенсус. Членовете на Съвета, с изключение на БСП се обединиха, че трябва да се приложи комплекс от мерки за енергийна диверсификация и енергийна сигурност, съобщи Плевнелиев. Той посочи като такива намаляване на зависимостта на България от внос на енергийни ресурси, включително чрез концесиониране на собствени находища; ускоряване на изграждането на междусистемни газови връзки.

Помолен да посочи новия енергиен приоритет за България, след като „Белене" отпадна като такъв, Плевнелиев категорично заяви: „Новият голям приоритет на България се нарича енергийна ефективност".

По темата за енергийната ефективност премиерът Борисов повтори казаното от него тази сутрин на форума в Шератон.

Според обяснението на Сергей Станишев по темата за енергийната сигурност не се е стигнало до консенсус, защото нямало ясна концепция за бъдещето на атомната енергетика и за причините за отказа от проекта „Белене".
„Не видях ясна концепция как се гарантира енергийната сигурност, какви са цените на енергията за средносрочен период", добави Станишев.