"Катастрофата в "Света Неделя" показа за стотен път, че богоотстъпничеството води към родоотстъпничество и обратно, че родоотстъпничеството поражда богоотстъпничество.

Който вижда във вселената груба игра на груба материя или производ на сляп случай, или изделие на пиян демон - не може да обича отечеството си, което е част от вселената, защото убиец усмъртява плът. Проповедник на вероотстъпничеството върши много по-грозно злодеяние: той усмъртява вярата в доброто, надеждата за възтържествуването на доброто."

                                                                                                 Стоян Михайловски

 

Атентатът в софийската катедрала "Света Неделя" на 16 април 1925 г. е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, така и по последиците. По това време е и най-големият атентат в световната история.

Той е връхна точка на т. нар. ултраляв тероризъм на нелегалната БКП, чиято цел е ликвидацията на политическия елит на страната, предизвикване на анархия и хаос и създаване на благоприятни условия за външна болшевишка инвазия.

Решението за бомбената експлозия се взема от Коминтерна (ръководен от болшевишка Москва), който след пропадане на химерата за световна революция, се преориентира към откровено терористични акции. За целта в България е изпратен Петър Абаджиев и започва избиването на изтъкнати държавници, политици и културни дейци.

След провала на септемврийските размирици през 1923 г., организирани от БКП под давление от Съветския съюз, тя е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ.

Набиращият сила ултраляв уклон в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие.

Още в края на 1924 г. в ръководството на БКП се ражда идеята да се избият най-важните полицаи и военни накуп. Тъкмо тогава клисарят на църквата "Св. Неделя" Петър Задгорски срещу пари предлага услугите си на БКП. В средата на декември 1924 г. лично шефът софийската терористична комунистическа група П. Абаджиев оглежда тавана на катедралата и занася там първите пакети с взрив.

Целият атентат е замислен, подготвен и осъществен под ръководството на племенника на Райна Княгиня - комунистът Коста Янков.

В края на декември К. Янков, който ръководи Военната организация на БКП, развива идеята за атентат. Знае се, че в черквата "Св. Неделя" се извършват опелата на всички починали от елита на държавата. Янков си избира за жертва началника на Обществената безопасност Владимир Начев или някой друг полицейски големец. Така поради смъртта му в катедралата ще се съберат главните от полицията и от войската. След като бъдат погубени, ще бъдат спечелени няколко месеца, през което време ще се укрият партийните кадри. Допълнителен ефект според Коста Янков ще се постигне и с това, че атентатът ще предизвика смут в противниковия лагер, а може да има и политическо значение, като да принуди царя да състави правителство от средите на лявата буржоазия.

Позицията си по атентата Янков поддържа до края на март 1925 г. В началото на април 1925 г. за жертва е избран ген. Константин Георгиев, един от основателите на Военния съюз и правителствен депутат. Да се убие политическо лице е по-лесно, отколкото добре охраняваните висши полицаи. Смяната на жертвата обаче влече промяна и в целта. Мерникът на терористите е вдигнат много високо. Членът на ЧЕКА-та Вълко Червенков в свои по-късни обяснения пише: "...за нас главният обект беше не Обществената безопасност, а правителството. То трябваше да бъде избито в черквата, него ние търсехме да унищожим."

На 13 април в прохода Арабаконак цар Борис с автомобила си попада на четническа засада. Като запазва хладнокръвие и съобразителност, царят съумява да избегне смъртта. Покушението не е организирано от комунистите.

Ден след щастливото избавление на царя в ход влиза планът на Военната организация на БКП. Около 8 часа вечерта комунисти убиват ген. К. Георгиев пред църквата "Свети Седмочисленици", където отива за вечерната служба заедно с внучката си.

На следващия ден, 15 април, Димитър Златарев от Военната организация на БКП се среща с П. Абаджиев в Борисовата градина и му нарежда: "Да се пали фитилът!" Същия ден на аудиенция при царя е ген. Никола Жеков. Вероятно генералът е носителят на подадения от Военната организация сигнал: царят да не присъства на опелото на ген. Георгиев, определено за 16 април следобед.

Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

След ужасяващия взрив нито един министър не е убит. Затрит е обаче цветът на българското войнство - 11 генерали и много офицери. Убити са трима народни представители, интелектуалци и обикновени хора. Жертвите са 134 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213 души. Ранените са над 500 души. Умират включително деца, жени и възрастни хора.