Овладяване на демографската криза, подобряване на качеството на националния човешки потенциал и устойчиво икономическо развитие, основано на наука и иновации и на качествено подобрена среда за бизнес и предприемачество. Това са трите основни цели, заложени в проекта за Национален стратегически документ на България, изготвен от Стратегическия съвет към президента, който се представя за обществено обсъждане.

От Стратегическия съвет подчертават, че политиката и държавното управление са дехуманизирани.

По тази причина според тях са необходими законови и организационни промени, които да гарантират модел на управление, основан на принципите на откритост и отзивчивост към обществото, обоснованост на управленските решения, отчетност и реална отговорност.

В документа се посочва, че набелязаните цели трябва да бъдат подкрепени с адекватно реформиране на държавната фискална и инвестиционна политика, както и гарантирането на сигурността на личността, собствеността, общността и страната.

В проекта се откроява нуждата от по-ефективен контрол и по-строги санкции за корупция и злоупотреба с власт, както и от нови стандарти и ефективни механизми за политическа, административна, материална и морална. Необходимо е правната уредба да задължава министър-председателя редовно да отчита резултатите от своята работа и от дейността на правителството пред Народното събрание.

Според Стратегическия съвет реформата в съдебната власт е от ключово значение. За целта трябва да се създадат механизми за недопускане на политически и други обвързаности в съдебната система, както и да се въведе функциониращ обществен контрол върху действията на прокуратурата и практическа възможност за разследване на главния прокурор.

Предлага се и да се възстанови ограниченият съдебен контрол върху актовете на органите на властта и да се отстранят правните и практическите пречки пред упражняването на правото на защита.

Първата и най-важна промяна, с която трябва да се започне, е обединяване на националните стремежи и усилия за постигане на най-важните перспективни задачи и насочване на ограничените ресурси към преодоляване на най-сериозните проблеми, пише в Третата част на проекта.

Посочва се, че стратегическата мисия на държавата е да осигурява благоприятното развитие и реализация на човешкия потенциал, а това означава живота, здравето, възпитанието, образованието, трудовата и личностна изява на всеки българин според неговите способности и стремежи.

На следващо място идва формулирането на Национална стратегическа визия. Тя предполага постигането на три цели:

  • Поетапно забавяне и овладяване на демографската криза (чрез подобряване на раждаемостта, грижите за децата и семействата, понижаване на смъртността и заболеваемостта, снижаване на емиграцията);
  • Подобряване на качеството на националния човешки потенциал (чрез повишаване на образоваността, квалификацията, мотивацията и условията за трудова реализация на българите);
  •  Устойчиво икономическо развитие, основано на наука и иновации и на качествено подобрена среда за бизнес и предприемачество.

От гледна точка на вътрешната политика водещият национален интерес е изграждане на здравословна и стимулираща човешкото развитие публична среда, а от гледна точка на външната политика - трайното конкурентно позициониране на българската държава в глобален контекст.

Националните стратегически приоритети са: образование; здравеопазване; духовност и култура; демографска, семейна и младежка политика; регионално и местно развитие; наука и иновации; политики за насърчаване и подкрепа на малкия и семейния бизнес.

В документа се изтъква, че процесите в страната не вървят в начертаната посока заради "порочния начин на управление, който се отличава с некомпетентност, корупция, злоупотреба с власт, липса на отчетност, хаотичност, неефективен контрол и практическа безотговорност".

Коренът на злото не е в отделни погрешни решения или прегрешения на индивидуални ръководители, а в цялостния подход към очертаването на желаното състояние на нацията и пътищата за неговото постигане, изтъква се в проекта.

От Стратегическия съвет считат, че има системни дефекти на модела на управление на държавата и на отношенията между държавата и гражданите.

Политическото и властово статукво, т.е. наложеният и упорито защитаван неприемлив начин на управление на държавата, се превръща в препятствие за дългосрочното развитие на страната ни, предупреждава се в документа.

Според Стратегическия съвет са необходими реформи, които реално да овластят гражданите и да наложат логиката на пълноценна лична политическа и управленска отговорност.

Като нужни промени се посочват конституционни, нормативни и организационно-управленски такива.

От президентството предлагат модел на управление, основан на следните принципи:

- Откритост към обществото (прозрачност) и отзивчивост. Със съответни законови промени, всеки орган на власт (законодателна, изпълнителна, съдебна, местна) трябва да бъде задължен да провежда дейността си така, че обществото да е информирано и да получава своевременен и съдържателен отговор на всички основателни въпроси и искания за информация.

- Обоснованост на вземаните управленски решения с предварително оповестени аргументи и доказателства. Налага се съществено преработване на нормативната уредба и промени в начина на устройство и функциониране на институциите.

- Отчетност на всеки орган на властта, всяка администрация и всяко длъжностно лице пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати.

- Реална отговорност за законосъобразно и целесъобразно упражняване на публичната власт. Това означава, от една страна, по-ефективен контрол и санкции за корупция и злоупотреба с власт, а от друга страна, въвеждане на нови стандарти и ефективни механизми за политическа, административна, материална и морална отговорност. За целта са необходими гаранции, че подготвяните управленски решения се обосновават предварително с убедителни и публично достъпни аргументи и доказателства; подобряване на качеството на законодателството и на парламентарния контрол; mромени, гарантиращи спазване на изискването всеки орган на власт да се отчита пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати; mромени, коригиращи липсата на лична отговорност за неспазване на основни стандарти за добро управление при упражняване на публичната власт.

"Проблемите с липсата на отчетност и отговорност ще бъдат преодолени не само чрез реформи на изпълнителната власт, но и като се насочи парламента към пълноценно изпълнение на конституционното му задължение да контролира избраното от него правителство. В частност, необходимо е да се въведе ясна и стабилна правна уредба, задължаваща министър-председателя редовно да отчита резултатите от своята работа и от дейността на ръководеното от него правителство пред Народното събрание", изтъква се в документа.

- Промени в съдебната власт;

- Въвеждане на ефективни инструменти за контрол и въздействие върху органите на властта и длъжностните лица

- Промени в начина на функциониране на механизмите на представителната демокрация, изборите, политическото представителство (вкл. подбора на представителите във властта и контрола над тях).

От Стратегическия съвет настояват за усъвършенстване на механизмите за кадрови подбор, както и на публичния контрол над партийните назначения във властта.

В заключение те посочват, че вероятно ще се сблъскат с недоверие от страна на обществото към държавата, нейните институции и към политиците.

Разколебаното чувство за общност е най-страшната последица за масовото съзнание от вируса на злоупотребата с власт и корупцията, поразил държавата и обществото, заявяват от президентството и допълват, че с обсъждането на този проект се поставя начало на общонационално усилие за бъдещето на страната.