Президентски указ "донесе" шестия човек на ГЕРБ в ЦИК

Докато депутатите се караха за състава на ЦИК, президентът Плевнелиев издаде указ, с който „отмята" своето задължение към новата Централна избирателна комисия, а именно да посочи нейните членове.

На практика държавният глава изпълни желанието на ГЕРБ да имат един човек повече от предварително математически изчисления, правени в пленарна зала.

Плевнелиев остави ДПС и „Атака" с по един член за ЦИК и даде на ГЕРБ така желаната шеста квота. Коалиция за България ще имат петима членове според указа на президента, а НДСВ и Синята коалиция, като непредставени в НС партийни групи, по един.

Така - след като бъде избрано и ръководството на ЦИК, съотношението в комисията ще е следното: ГЕРБ - 7, БСП - 6, ДПС - 2, Атака - 2, НДСВ - 1, Синята коалиция - 1.

В изявление на Президентството се посочва, че решението на президента е в съответствие и с резултатите от проведените избори за Народно събрание през май 2013 година, когато българските граждани с гласа си определиха съотношението на политическите партии в парламента.

Плевнелиев посочва, че всички членове на ЦИК имат равен глас, ръководството не заседава отделно и не гласува отделно, а гласът им е равен на гласа на всеки друг член.

Независимо от това дали членовете се избират или се назначават, съотношението помежду им трябва да е в съответствие с политическото представителство на партиите и коалициите в Народното събрание, заявяват от Президентството, позовавайки се на Изборния кодекс.

Междувременно, след като председателят Миков изчете указа на президента от трибуната, депутатите излязоха изненадващо в 30-минутна почивка, поискана от БСП.

Това стана по средата на гласуването на ръководството на ЦИК.

След като народните представители не избраха кандидатa на ГЕРБ за председател на новата ЦИК Маргарита Златарева, основният автор на изборните правила Мая Манолова пожела почивка.

Искането й може би беше мотивирано от изненадващия указ на президента, който сам си разпредели членовете на избирателната комисия, макар че депутатите спориха за това няколко часа.

Иначе 80 народни избраници гласуваха "За" Златарева начело на ЦИК, 62-ма бяха против, а 35 се въздържаха. Герберът Цецка Цачева призна, че щом Златарева не е избрана за председател на комисията, то опозицията я предлага веднага за зам.-председал на ЦИК. Поисканата почивка обаче прекъсна гласуванията за ръководство на ЦИК.

Лидерът на ДПС Лютви Местан вижда грубо нарушение на Изборния кодекс в указа на президента Росен Плевнелиев. Местан обвини държавния глава в това, че си е позволил да вземе от ДПС и да даде тази бройка за ГЕРБ.

Герберката Десислава Атанасова напомни на колегите си, че Конституционният съд е по-компетентен за това дали президентът е нарушил закона или не.

По-късно, в остро изявление, критикуващо решението на президента, лидерът на ДПС посочи с изчисления ситуацията.
Председателят на ДПС обясни подробно аритметиката, по която трябва да се изчисляват коя партия колко представители да има в ЦИК, а именно, че броят на депутатите на съответната парламента група се умножава по 13 и полученото число се разделя на 240.
Така, на ГЕРБ се полагат 5,25 представители като членове на ЦИК плюс един член в ръководството, за БСП остават 4,95 членове плюс един член в ръководството, за ДПС цели 1,95, а за „Атака" 1,25.

Състав на ЦИК:

Председател Ивилина Алексиева (БСП)
Алексиева е юрист. Била е координтор на проекти на Асоциацията на младите юристи, експерт към парламентарната Комисия по въпросите на гражданското общество. Член е на експертната група по изготвяне на първия проект за Избирателен кодекс, внесен в 39-то НС.

Заместник-председател Мария Мусорлиева (Атака)
Мусорлиева е магистър по право. Има повече от 20 г. юридически стаж. От 2009 г. член на ЦИК, а от 2011 г. и заместник председател на ЦИК.

Секретар Севинч Солакова (ДПС)
Солакова има магистърска степен по специалност „Право" от СУ „Св. Климент Охридски". Има близо 20 г. юридически стаж. През 1995 г. е била член на ЦИК за местни избори, а през 1996 г. - заместник-председател на ЦИК избиране на президент и вицепрезидент на РБ. През 1997 г. и от 2001 до 2005 г. е била заместник-председател на Централната комисия за избиране на народни представители. От 1999 до 2003 г. - заместник-председател на Централната комисия за местни избори. През 2001 г. е член на Централната комисия за избиране на президент и вицепрезидент на РБ, а от 2011 г. досега - секретар на Централната избирателна комисия. Била е секретар по юридическите въпроси на президента Петър Стоянов.

С свой указ държавният глава назначи 15 членове на Централната избирателна комисия.

Александър Андреев Андреев (Коалиция за България)
Андреев е бил международен наблюдател.

Владимир Георгиев Пенев („Атака")
Самият Пенев се представя се като независим експерт

Георги Славчев Баханов (ГЕРБ)
Баханов е бил заместник-областен управител на Благоевград.

Емануил Христов Христов (ГЕРБ)
Христов е математик

Ерхан Юксел Чаушев (ДПС)
Чаушев е работил и в Агенцията за следприватизационен контрол.

Ивайло Кирилов Ивков (Коалиция от партии „Синята коалиция")

Иванка Атанасова Грозева (НДСВ)

Йорданка Цвяткова Ганчева (ГЕРБ)
Ганчева е придобила опит в изборната администрация при провеждането на референдума за АЕЦ „Белене".

Камелия Стоянова Нейкова (Коалиция за България и гражданския сектор)
Участвала е в изготвянето на Изборния кодекс.

Мария Христова Бойкинова (ГЕРБ)
Бойкинова е юрист от 2001 г.

Росица Борисова Матева (Коалиция за България)
Матева е юрист

Румен Лилянов Цачев (ГЕРБ)
Адвокат с повече от 30 години професионален стаж

Румяна Кирилова Стоева (Сидерова) (Коалиция за България)
Стоева е дългогодишен член на ЦИК

Таня Анчева Цанева (Коалиция за България и граждански сектор)

Цветозар Томов Томов (ГЕРБ и осем неправителствени организации)
Томов е социолог и журналист, член на Гражданския съвет към Реформаторския блок.

Държавният глава издаде и още един указ, с който насрочи за 25 май 2014 г. изборите за членове на Европейския парламент от Република България.