Виждам проблеми в предложението за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Те са както от гледна точка на законодателна техника, така и по същество. Това заяви пред БНР проф. Нели Огнянова - експерт по медийно право.
Припомняме, на 6 февруари четирима депутати от ДПС - Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева внесоха закон за прозрачност на медиите. В него се предвижда всички медии да депозират пред Министерството на културата информация за своите собственици.
Според проф. Огнянова има проблем в това, че в България няма яснота по собствеността на част от медиите.
"Имаме едно предложение за законодателни промени, но то идва със своите въпроси. Би следвало предложението да се обсъди, за да се види доколко това е работещо предложение и доколко отговаря на истинските потребности. Виждам проблеми в направеното предложение - както от гледна точка на законодателна техника, така и по същество", каза проф. Огнянова.
Според нея се предлагат две норми - едната се отнася до разпространение и продажба на печатни издания, а другата се отнася до задължение, свързано с всички медии. Систематичното място на тези две разпоредби не е в този закон, смята проф. Огнянова.
Тя припомни предложението на Комисията за защита на конкуренцията, която в две последователни решения предлага цялата верига - издатели, разпространение, да бъдат обхванати в закон. В случая имаме 2 адхок инцидентни разпоредби, което за мен е проблем, обясни проф. Огнянова.
Вторият проблем в проектозакона на Пеевски е в съдържанието. Едната разпоредба казва, че разпространителите и тези, които продават печатни издания, трябва да декларират действителните собственици и броя на обектите на дребно. Ако този брой на обектите на дребно надхвърля една трета от декларираните обекти - тогава Министерството на културата е длъжно да уведоми КЗК, обясни проф. Огнянова.
Втората разпоредба е свързана със задължението на всички доставчици на медийни услуги да декларират действителен собственик и финансиране за предходната година.
"Тук първият въпрос от гледна точка на ефективността е приложимата лексика - какво е медийна услуга, какво е доставчик, за да знаем кои са задължените лица. Виждам проблем в това. Има препратка към Изборния кодекс, в който дефиницията за медийна услуга отново е инцидентна", заяви проф. Огнянова.
Според нея, проблемите, които съществуват в Изборния кодекс се предлага да се пренесат тук. Неясно остава кои ще бъдат задължените лица. Това ще създаде сериозен проблем при прилагането, предвижда медийният експерт.
Тя подчерта, че и сега има нормативна уредба в тази насока, въпросът е в прилагането: Въпросът е как, ако се въведат изисквания, всички ще ги прилагат и няма да заобикалят закона. Ние трябва да гледаме широката картина - не само кой номинално е собственик, а кой реално определя съдържанието. Проф. Огнянова е скептична, че предложението на ДПС ще помогне в този случай.
Според проф. Огнянова, в предложенията са размити понятията, а обхватът е неясен. Трябва да има комплексен подход, който да обхване различните източници на финансиране, добави тя.
Един от съвносителите на проекта на ДПС - Велислава Кръстева, уточни, че по отношение на финансирането на медиите в текста е споменато да се декларират финанси и друга подкрепа, която е получена от неприсъщата за медиите търговска дейност.
"Целта ни е да има прозрачност на това какви други средства са получавали медиите през предходната година. Целта е потребителите на медийния продукт да знаят какви други връзки могат да се направят. Да даде една картина кой говори и защо говори", каза Кръстева.
Според нея, предвиденият инструмент е режим на деклариране и осигуряване на прозрачност на информацията. В никакъв случай не се предвижда нито регулиране, нито ограничение, нито поставянето в някаква рамка, убедена е депутатът от ДПС.
USD
CHF
EUR
GBP
