Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе онлайн заседание, свикано от заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова.

В първа точка от дневния ред на заседанието на НСТС правителството и социалните партньори обсъдиха проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на минималната работна заплата за страната.

С проекта на Постановление на Министерския съвет се предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2021 г. да стане 650 лв., което е в изпълнение на Управленската програма на правителството (2017-2021 г.)

Предложеният размер на минималната работна заплата е определен от актуализираната Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г., приета с Решение на Министерския съвет от декември 2019 г.

Предвижда се увеличението на минималната работна заплата да допринесе за:

  • намаляване на подоходното неравенство;
  • повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходната част от заетите и намаляване на риска от бедност;
  • повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа;
  • реализиране и задържане на българския трудов пазар;
  • повишаване на жизненото равнище и намаляване на риска от бедност сред работещите;

Нарастването на минималната работна заплата е част от процеса на конвергенция на доходите.

НСТС не постигна единодушна подкрепа по проекта на Постановление. Синдикалните организации подкрепят предложението, а работодателските организации - не подкрепят увеличението на минималната работна заплата.

Във втора точка от дневния ред на заседанието на НСТС правителството и социалните партньори обсъдиха проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Целта е да се предостави приоритетно навременна подкрепа за запазване заетостта на работниците и служителите в предприятия, преустановили стопанската си дейност в резултат на пандемията.

Предвижда се за изплащане на компенсациите да кандидатстват работници и служители в неплатен отпуск във връзка с наложени от държавата ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, като лицата имат право на компенсация за не повече от 60 дни.

При продължителност на работния ден от 8 часа компенсацията е в размер на 24 лева на ден за периода на неплатения отпуск на осигуреното лице, като в случаите на непълно работно време размерът на компенсацията се определя пропорционално.

Един от поставените проблеми бе, че компенсацията е в режим "деминимис", което я прави неизгодна за много работодатели и поставя под въпрос ефективното ползване на мярката. Друг проблем бил изискването за запазване на заетостта на работниците, получавали компенсацията.

Според КНСБ, компенсациите не трябва да са обект на постановление, а са необходими промени в законодателството. Например, според Кодекса на труда (КТ) 100% от възнаграждението на работника се дължи от работодателя в случай на затваряне. В тази връзка, от синдиката предлагат да се направи промяна в КТ, която да задължи държавата да компенсира, когато предприятието е затворено по нейно нареждане.

Мария Минчева, зам.-председател на БСК, отбеляза, че поради спецификата на работа на нощните заведения, голяма част от заетите в тях са на 4-часов работен ден, което означава, че компенсацията за тях ще е в размер на 220 лв., което е крайно недостатъчно. Стои и въпросът какво се случва със самоосигуряващите се лица - охрана, музиканти и др., които са свързани с развлекателната част на нощните заведения. Също така, при определянето на секторите в обсега на постановлението трябва да се има предвид, че различните видове заведения (нощни барове, клубове и пр.) са категоризирани/регистрирани по различен начин, т.е. не са под един и същи код на икономическа дейност и има голяма опасност част от тях да останат извън обхвата на постановлението. В тази връзка, препоръчително е да се включат други критерии (освен кода на икономическа дейност) при определянето на предприятията, попадащи в обхвата на постановланието (например, нулев оборот за времето след заповедта на МЗ). Също така, според зам.-председателя на БСК, важно е мярката да продължи да действа и след 1 януари 2020 г., както предвижда проекта на постановление.

Предвижда се работниците и служителите да предоставят на работодателя си писмена декларация по образец, в която посочват периода за ползване на неплатен отпуск и банкова сметка, по която да се изплащат компенсациите.

Заявления се подават в дирекция "Бюро по труда", като комисия разглежда постъпилите документи в срок от 10 работни дни.

Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си информация относно работодателите и броя на техните работници и служители, които са одобрени за изплащане на компенсациите, в срок от 2 работни дни. Сумите за компенсациите ще се изплащат до 5 работни дни след одобрението на подаденото заявление и са допустими за периода от 29.10.2020 г. до 31.12.2020 г.

Очакваният брой лица, които ще получат компенсации при условията и реда на постановлението, е над 32 500. Необходимите финансови средства за изплащане на компенсациите по Постановлението ще бъдат осигурени от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" чрез финансовия механизъм REACT-EU, като определеният бюджет е в размер на 50 млн. лв.

НСТС не постигна единодушна подкрепа по проекта на Постановление. Социалните партньори подкрепят предложената мярка с изключение на КНСБ.

В края на заседанието бе решено, по предложение на КНСБ, НСТС да отправи покана към вицепремиера Томислав Дончев за участие в отделно заседание, на което да бъде обсъден проектът на План за възстановяване и устойчивост на РБ, общата финансова рамка, връзката му с оперативните програми и др., тъй като това е въпрос от изключително значение за бъдещето на България, посочват от БСК.