С Национална програма за развитие България 2030 трябва да бъде направена реална стратегия за потребностите на обществото и хората. В следващите етапи трябва да заложим адекватни политики и цели в синхрон с бизнеса и гражданите.
Това обяви заместник-министърът на финансите Маринела Петрова, която представи приоритетите на програмата пред Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Целите на програмата са насочени в технологична трансформация, демографски подем, намаляване на неравенствата, иновативна и интелигентна България, образования и умения, наука и научна инфраструктура, интелигентна индустрия, зелена и устойчива България, кръгова и ниско въглеродна икономика, чист въздух, устойчиво селско стопанство, отзивчива и справедлива България, духовна и жизнена България, култура и туризъм.
Програмата е важен документ за политиката на развитие във всички сектори на държавното управление. Тя е един жив документ в развитие, който ще търпи промени в следващата една година. Предвижда се програмата да бъде одобрена от Министерския съвет до края на 2020 г., обясни зам.-министърът.
От АИКБ подкрепят усилията на правителството за национална програма за развитие. Те препоръчват да не бъде чисто рекламен и информационен материал, а документ, който във времето да може да бъде следен как се изпълнява.
Васил Велев приветства модернизацията на жп транспорта, като според него трябва да бъдем дори още по-амбициозни, за да не останем извън железопътните модернизации. Според него трябва да бъде заложена административна реформа и ново териториално управление, мерки за увеличаване на човешките ресурси, мерки за социално включване и активно приобщаване, реформа на медицинската експертиза. От АИКБ настояват да се обърне внимание и на библиотечния фонд, културата и четенето.
От Българската стопанска камара (БСК) с председател Радосвет Радев изразиха несъгласието си с това, че в програмата не са попаднали техните предложения и не виждат ясните усилия на мениджмънта на държавата. БСК смята, че в програмата има красиви думи, с неподсигурени реални действия. Кога до 2030 г. ще имаме това, което съществува от 10 години в Естония например, запита Радосвет Радев.
Най-ценното нещо според него е, че материалът е готов и отворен за промени. На БСК липсва ясна макроикономическа рамка за развитието на страната и биха подкрепили програмата, стига тя да бъде реалистична.
Експертите от БТПП поискаха пренасочване на част от средствата от програмата към фундаментални и приложни изследвания. Нямаме такива проекти, които да бъдат привлекателни за чуждите инвеститорите, изтъкнаха от Палатата и го определиха като проблем.
КРИБ подкрепят Национална програма за развитие "България 2030" с аргумент, че трябва да бъде надграждана в зависимост от динамиката на развитието на страната. От КРИБ ще вземат участие за обсъждания на всички нива на програмата и конкретните интереси на Конфедерацията.
От Съюза за стопанска инициатива (ССИ) заявиха, че трябва да има акцент върху стартиращите предприятия, както и целевите индикатори за добро управление да бъдат с по-амбициозни стойности.
КТ "Подкрепа" отбелязаха, че не се отчитат идеи за участието на социалните партньори при реализацията на националната програма. В документа няма достатъчно аргументация, свързана с условията и заплащането на труда.
От КТ "Подкрепа" не виждт борба със сивата икономика, достатъчна сигурност на чуждите инвестиции, а освен това висшето образование не е достатъчно силно застъпено. Синдикалната организация настоя за подобряване и на социалния диалог и активна политика на заетост, професионално обучение и квалификация на работна сила.
Според КНСБ целите на програмата трябва да бъдат заложени във всички изходни стратегии, произведени в България. По думите на Пламен Димитров програмата има редица недостатъци, сред които той открои задълбочаването на социалните неравенства и различия. Димитров посочи, че документът не е съгласуван със социалните партньори.