"ЕС се нуждае от оперативен план за защита на външните - особено сухопътните граници, в случай на нов голям миграционен натиск, който да не допуска заплахи за сигурността на гражданите или хуманитарна криза. Преди две години поставих този въпрос на заседание на Съвета на ЕС и днес ситуацията отново потвърждава необходимостта от подобна стъпка".

Това заяви президентът Румен Радев в изказването си на 15-ата среща на държавните глави на парламентарните република в Европейския съюз, която се провежда в столицата на Гърция, Атина.

Действителността днес показва, че действително Европа се нуждае от такъв план.

"Европа повече от всякога се нуждае от сигурност, стабилност и просперитет", предупреди държавният глава и настоя за повече предсказуемост и по-бързи и ефективни механизми за вземане на решения, включително реформа в Дъблинското споразумение и единната европейска политика за предоставяне на убежище.

Радев настоява и за повече и по-промислена работа на Европа и европейските институции извън териториалните граници на съюза в областта на образованието и здравеопазването именно за предотвратяване на хуманитарни кризи.

По думите му Европа се нуждае от по-високи амбиции в сферата на сигурността и от всеобщ подход на ситуационна осведоменост и предсказуемост, бързо вземане на решения и нови гъвкави механизми за тяхното изпълнение.

Според него Европа все още се фокусира предимно върху последствията и по-малко върху причините за миграцията, а ЕС все още е зает основно да реагира на промените в средата за сигурност, докато другите стратегически играчи променят тази среда в свой интерес, докато мигрантският натиск остава за нас.

Той отново призова за засилване на охраната на външните европейски граници. Това са неотложни мерки, които засягат пряко България и другите държави-членки по външните граници на ЕС, заяви президентът. 

"Европа се нуждае и от много по-активно проектиране на влияние извън географските граници на ЕС и от много по-голяма ангажираност към държавите на произход на мигрантите за укрепване на тяхната сигурност и икономическо развитие, на системите на здравеопазване и образование", заяви още българският държавен глава. По думите му, ако това не се случи, Европа няма да бъде в състояние да постигне желаното ниво на вътрешна сигурност, независимо от непрекъснато нарастващите разходи.

Българският президент подчерта още, че срещата на върха съвпада с динамични промени в средата на сигурност, на предизвикателства пред икономиката и климата. Според него в тази обстановка първостепенна задача на държавите-членки на ЕС е гарантирането на сигурността на гражданите и на условията за стабилност и просперитет.

В изказването си Румен Радев изтъкна, че очаква новият мандат на европейските институции да бъде посветен на реалното икономическо, социално и научно сближаване. Ако ЕС не инвестира в своето социално и икономическо единство, вътрешното разделение ще продължи да застрашава принципите и устоите на съюза, заяви президентът.

"България очаква и новият мандат на евроинституциите да бъде посветен на интеграцията. ЕС трябва да инвестира в своето единство. Раздалечаването между страните застрашава единството и устоите на самия ЕС", предупреди още Румен Радев. 

Президентът Радев посочи, че Кохезионната политика на ЕС остава приоритет за България, но нейната устойчивост ще зависи все повече от равномерното разпределение на научната и образователна инфраструктура в Европа като фактор за национален икономически растеж.

По думите му за България успехът на Кохезионната политика ще се измерва в преустановяване на емиграцията и на това младите хора да намират своята перспектива за развитие у нас.

Акцент бе поставен върху необходимостта от преодоляване на различията между Изток-Запад и Север-Юг в Европа.

Във форума на най-високо равнище в Атина участват президентите на България, Гърция, Хърватия, Естония, Германия, Унгария, Ирландия Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия и Словения. В рамките на работното си посещение в Република Гърция президентът Румен Радев е придружаван от съпругата си Десислава Радева.