Трябва час по-скоро да градим скоростни пътища, магистрали при високо качество и безопасност. Това заяви премиерът Румен Радев на пресконференция за представяне на новия подход за развитие на транспортната инфраструктура с участието на транспортния министър Георги Пеев, регионалния Иван Шишков и представители на браншови организации и на неправителствения сектор.
Радев обясни, че целта е да се търсят публично-частни партньорства, вид концесия, за строителството на пътища и тунели. Той подчерта, че промяната не засяга вече започнало строителство с публични средства като например на автомагистралите "Тракия", "Марица", "Хемус" и "Струма".
По думите на министър-председателя няма как да се говори за икономика, икономически ръст, балансирано развитие на регионите и решаване на демографските проблеми без съвременна свързаност, а това означава модерни и безопасни пътища.
Според него най-големият въпрос е как да се процедира занапред и най-бързо да се развие транспортната инфраструктура с по-малък разход на финансови средства и повишено качество.
Радев посочи, че правителството иска да чуе браншовите и други организации, които да се запознаят с анализа, направен от ресорните институции, а след това отново да се срещнат, да обсъдят темата и да се вземе решение какво ще се строи приоритетно и как.
"Като набележим основните насоки, тогава с решение на Министерския съвет да заковем, че ще работим по тези и тези стратегически проекти под еди-каква си форма и начин на изпълнение и да тръгнем да го правим", допълни той. Румен Радев отбеляза, че за да има скоро адекватна инфраструктура, трябва да се работи паралелно по проекти.
Премиерът каза още, че трябва да се смени моделът на изграждане на стратегическа инфраструктура, така че да не разчита изцяло на публичните средства и еврофондовете, а да се намерят нови модели на публично-частни партньорства, концесии, които могат да бъдат класически, възлагане с отложено плащане и смесено концесиониране. "Целта е публичният ресурс да се освободи за дейности и сфери, където е водещото място на държавата - образование, здравеопазване, култура, спорт, сигурност и най-вече да постигнем скорост", обясни той.
"Искам да разсея едни спекулации, че ще даваме магистралите на концесия. Искам много ясно да заявя - там, където има изградено строителство с публични средства, където всеки българин вече е платил чрез бюджета, ние изобщо не говорим за концесия - като магистралите "Тракия", "Марица". Магистрала "Хемус" ще бъде завършена докрай с националния бюджет, не с концесиониране, така ще бъде и при скоростния път от Видин до Ботевград, така ще бъде завършена автомагистрала "Струма", подчерта премиерът.
По-рано днес той заяви, че скоростният път Видин - Ботевград е абсолютен приоритет и изграждането му ще бъде значително ускорено. Той изтъкна също, че новият подход за развитие на транспортната инфраструктура цели по-голяма предвидимост и прозрачност, като предвижда диалог между държавата, бизнеса и гражданските организации.
На пресконференцията с участието на Пеев и Шишков, Радев посочи, че плановете са да се правят чрез концесиониране пътищата особено по оста Север - Юг, като магистрала "Черно море", Русе-Маказа, тунела през Петрохан, магистрала "Рила", която да свърже магистрала "Струма" с магистрала "Тракия", и други възможни тунели през Стара планина.
Той определи като най-важна проектната готовност, независимо от модела, който се избере за изграждането на жизненоважните за развитието на България пътни артерии.
Премиерът отбеляза, че вече е публикуван за обществено обсъждане законопроект за публично-частното партньорство, като се планира да се оптимизират също Законът за устройство на територията (ЗУТ) и други закони, така че да стане проектирането много по-бързо. По думите му догодина всичко трябва да бъде готово и да започне възлагане на проектите, като ще бъдат поканени български и чуждестранни строителни фирми и организации.
"Наследството на България е такова, че няма проекти за строителството на големи инфраструктури обекти и нямаме хоризонт, за който да кажем, че започваме да строим от утре магистралите", заяви от своя страна Иван Шишков. Той уточни, че липсва проектна готовност за магистрални участъци с дължина над 1000 километра.
За АМ "Черно море" от Бургас до Варна има начална процедура за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и идейни разработки за трасе. Има и разработка за тунела под Петрохан и готовност да бъде възложен подробен устройствен план за обхода на Бяла до Велико Търново, а възлагането на последния участък от АМ "Струма" е в напреднала фаза.
"Трябва да се съсредоточим да достигнем до ниво на идеен проект и нов устройствен план и когато се реши кой голям инфраструктурен обект по какъв икономически начин да бъде построен, ще имаме готовност", посочи регионалният министър. Той обясни, че властите са се концентрирали върху изготвянето на анализ с цел да се прецени на кои магистрали и инфраструктурни обекти трябва да се възобнови строителството.
Шишков каза още, че в огромната си част големите строителни обекти са със спрени строителни процеси. Той посочи като пример АМ "Хемус", за която плановете са да бъде завършена на два етапа - първо участъка до Велико Търново, а после следващия. По думите му магистралата от Монтана до Видин е един от големите и важни обекти, които трябва да бъдат завършени. "Тези магистрали са в рамите на по-малко от 400 километра, това е което се строеше през последните 7-8 години и не е завършено. Това са обекти, които ще завършим в рамките на следващите две и половина- три години", заяви Шишков и добави, че това са обектите, за които има хоризонт.
Министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев представи изготвения от работна група анализ за набелязване на стратегически за България транспортни проекти, тяхната бърза подготовка и ускорено преминаване към качественото им изграждане, в сътрудничество с частния сектор, включително и финансиращи международно и местни организации.
Той коментира, че ролята на бизнеса досега се е свеждала единствено до изграждането на инфраструктурата и подчерта, че този подход трябва да се промени, така че частният сектор да участва в целия процес от самото му начало, засягащ изграждането на стратегическия портфейл от инфраструктурни проекти в транспорта, железопътния сектор, пристанищата и въздушния транспорт.
Транспортният министър изтъкна, че набелязаните проекти са обвързани с ускореното икономическо развитие на България и осигуряване на нейната сигурност, предвид че сред набелязаното портфолио има такива с двойно предназначение, обслужващи и военната мобилност. Той заяви, че стратегическите проекти са свързани и с възможността България да се възползва от геостратегическото си разположение, предвид геополитическото напрежение, като ситуацията в Близкия изток и Ормузкия проток, както и сътрудничеството на Турция със Саудитска Арабия за търсене на сухопътни алтернативи.
USD
CHF
GBP
