Премиерът Марин Райков призова да бъде направен нов задълбочен анализ на „Южен поток."

Преди редовното заседание на Министерски съвет Райков се обърна към министрите с молбата да се помисли за една работна среща по проекта Южен поток.

Мисля, че е необходимо да се направи един пореден много задълбочен анализ на ситуацията около това инвестиционно решение, заяви той и добави: „Мисля, че горе-долу сме наясно какви са най-чувствителните моменти около този проект."

"Важно е да се отбележи, че ние не говорим за договор, а говорим за инвестиционно решение. Нормално е да пристъпим към анализ за това как се развиват отношенията ни с партньорите", поясни по-късно пред медиите Марин Райков.

Не виждам защо имате притеснение от това да следим как страните изпълняват своите ангажименти. Това е една безкрайно елементарна процедура. Темата е важна, ние трябва да сме сигурни до каква степен това инвестиционно решение е съвместимо с третия енергиен пакет на ЕС. И нашите европейски партньори също трябва да направят проверка, обясни още министър-председателят.

Припомняме, газопроводът с обща мощност 63 милиарда куб. метра газ годишно ще премине по дъното но Черно море от руския град Анапа до Варна и ще стигне до северна Италия, като ще премине през териториите на България, Сърбия, Унгария и Словения.
На брега край Анапа ще бъде изградена компресорната станция „Русская", която ще е най-мощната в света.

Стойността на морския участък се изчислява на около 10 милиарда евро, а останалото трасе ще струва 6 милиарда.

Планира се „Южен поток" да бъде пуснат в експлоатация в края на 2015 година, а когато през 2018 година достигне своя пълен капацитет, очакванията са газопроводът да осигурява около 10 % от потреблението в Европа.
Според предварителните разчети проектът у нас ще струва над 3 млрд. евро.

Според някои експерти, рентабилността на газопровода е под въпрос на фона на засилващата се конкуренция и намаляващото търсене на руски газ в Европа. Анализаторите смятат също така, че стремежът на Русия на всяка цена да заобиколи Украйна превръща "Южен поток" по-скоро в политически, отколкото в икономически проект.