Реформаторският блок предложи десет спешни секторни мерки, които да помогнат държавата да си стъпи на краката и да се избегне нова Виденова зима, към която според тях ни води кабинетът на Пламен Орешарски и подкрепящите го партии.

Мерките се отнасят до нов Закон за обществените поръчки, нов Кодекс на труда, създаване на Закон за държавните изисквания към стопанските дейности, промени в данъчното законодателство, довършване на пенсионната реформа, законодателство за защита на потребители, промени в основната за взаимодействие между кредитополучатели и банки, ново законодателство за работата на Комисията за защита конкуренцията и енергийна независимост, сигурност и ефективност.

Необходимо е да бъдат ревизирани някои дългосрочни договори в енергетиката в полза на българските граждани, посочи в своето изложение по отношение на мерките в енергийната система зам.-председателят на ДСБ Иван Иванов.

На въпрос на news.bg дали от ревизиране се нуждаят и договорите с „Марица" 1 и 3 той отвърна положително, като добави и доставчиците на зелена енергия. Запитан кога и защо са сключени тези договори Иванов посочи, че когато правителството на Иван Костов ги е подписвало, ситуацията в страната е била много различна и индустрията на държава е работела по „остарели съветски технологии", които са поглъщали много повече енергия.

15-годишният срок пък бе обяснен от него с факта, че само изграждането на ТЕЦ „Марица-Изток" 1 е струвала над 1.4 млрд. евро и за отпускане на кредити банките са се нуждаели от гарантирани дългосрочни бизнес планове.

С всички свои мерки реформаторите целят да „изгонят мафията от държавата" и да спрат източването на публичните пари от олигарсите, да освободят бизнеса от политическия и административен рекет, като сведат корупцията до минимум.

Като резултат и основна цел е бързо достигане на европейския стандарт на българските граждани, унищожаване на явлението „работещи бедни" и спасяване на парите на пенсионерите от обезценяване.

 

Принципът „по-малко държава в икономиката - повече държава в контрола" е водещ в политиката на Реформаторския блок, посочи Любомир Христов от Гражданския съвет към блока, като сравни ситуацията в страната в момента със задръстено софийско кръстовище, на което няма нито светофар, нито регулировчик.

По отношение на данъчната политика реформаторите застъпиха идеята за въвеждане на нулева данъчна ставка за годишен доход под определена в закона ставка. Това е изчислено и няма да навреди на бюджета, увери Иван Стамболов от „България на гражданите".
Тази мярка ще облекчи проблема с работещите бедни, ще прекрати сегашната система на едновременното облагане и подпомагане на част от най-бедното население и ще оживи най-масовото потребление и търговските обороти, които стимулират цялата икономика.

Реформаторският блок иска и пълно и радикално освобождаване на бизнеса от администрация. В момента според Димитър Ковачев бизнес инициативата зависи изцяло от капацитета на администрацията и натрупаните в даден кабинет папки.
„Предлагаме радикален европейски подход и изваждаме пред скобите на контрола на бизнес инициативата", обясни Ковачев, според когото контролът трябва да е последващ и да се движи паралелно. Този контрол ще става по определени от не инспекторите, а само от установени в закона критерии. Това до голяма степен ще премахне и хаоса, бюрокрацията и корупцията, считат реформаторите.

По отношение на борбата с монополите РБ иска промени в работата на КЗК, която да престане да бъде пасивен агент, който санкционира вече извършени злоупотреби. Според Ковачев ролята на комисията трябва да бъде превантивен и изпреварващ, а при всяко завишение на цените в дадена стокова група тя да се самосезира.

Евгени Кънев от Гражданския съвет на РБ пък се спря на категоричната нужда от промяна в начина на функциониране на регулативните органи, най-вече ДКЕВР. „Българските граждани са бедни, защото пазарната икономика у нас е болна. Болна е, защото имунната и система - регулаторите, не работят в нейна полза", посочи Кънев.
ДКЕВР трябва да се избира и да се отчита от Народното събрание, а не от изпълнителната власт, категорични са реформаторите, а членовете на комисията да са доказани експерти и морално чисти личности.

Вместо „минимален осигурителен стаж" за пенсиониране РБ предлага условие да стане законово определен минимален брой внесени месечни осигурителни вноски, а възрастта за пенсиониране да се избира от всеки осигурен в рамките 62 - 70 години.
Това означава свобода на избор при разходно-покривния първи стълб на осигуряването. Трябва да се създадат и възможности и механизми допълнителното задължително осигуряване (вторият стълб) осигуряващият да може да избира в какво да бъдат инвестирани и как да бъдат управляваните натрупаните вноски.

На въпрос дали ще подкрепят удължаването на мораториума за закупуване на български земи от чужденци Димитър Ковачев отвърна, че нито едно дясно управление не може да забравяна свободната размяна на собственост, но трябва да има такива условия, че българските собственици да не бъдат в неравностойно положение.