Правителството е изложено на обичайното за всяка власт постепенно "износване" на рейтинга в хода на мандата - който "падна" дори до по-тревожни стойности около скандалите с имотите. Имаше известен "рестарт" в резултатите на изборите за Европейски парламент. Това са изводите на "Галъп интернешънъл" от изследването през юли в края на отиващия си политически сезон.

Последната вълна на изследването е проведена по метода "лице в лице" сред 833 души между 5 и 12 юли. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Правителството завършва политическия сезон с 29% доверие срещу 62% недоверие. Спадът бе знаков през пролетта на 2019 г., което вероятно се дължи на поредицата от скандали в този период. Изборните резултати и започващият летен сезон сякаш стабилизират доверието в правителствената институция, но и това не отменя обичайното плавно "износване" на популярността. В първите месеци и години на мандата си кабинетът "Борисов 3" имаше нива на доверие традиционно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%. 

Снимка 436730

Източник: gallup-international.bg

Според социолозите се запазват познатите стойности на доверие към основни политически фигури.

В България недоверието към повечето институции и личности обикновено превъзхожда доверието. С напредване на мандатите обикновено популярността се износва с различна скорост. Последните данни на "Галъп интернешънъл" от юли не носят изключение.

Доверието в парламента в края на политическия сезон е 21%, срещу 72% недоверие. Останалите се колебаят.

В началото на мандата доверието в парламента трайно бе по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70%, припомнят от Галъп. 

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% недоверие, 15% се колебаят, а останалите не я познават. Резултатът е по-скоро задоволителен на фона на доверието в други политически фигури у нас, информират от социологическата агенция. 

Снимка 436727

Източник: gallup-international.bg

Отношението към парламента и към правителството по традиция се движат синхронно. Парламентът се възприема традиционно по-зле. Едната причина е, че е смятан за фокус на партийността, а другата - липсва конкретна фигура, която да му придава част от своята лична популярност. 

Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро извън ежедневния непосредствен политически дебат и тези, които са по-отскоро в политическия процес. При партийните лидери значение има големината на електората - колкото по-голяма е една партия, толкова повече доверие би получил съответният лидер. Затова и автоматичното сравняване и "класиране" едва ли е най-правилният подход, обосновават се от Галъп.

Само президентът Румен Радев и Омбудсманът Мая Манолова имат положителни оценки традиционно в полето между 50 и 60%. Двамата имат положителен рейтинг - доверието е повече от недоверието. Независимо от колебанията президентът завършва политическия сезон без съществена загуба на доверие спрямо предходни периоди. При Мая Манолова в годините настъпи подобряване на показателите за доверие. 

Президентската институция традиционно е с по-високо доверие в сравнение с правителство и парламент, но при Росен Плевнелиев беше загубила трайно доверие

Снимка 436728

Източник: gallup-international.bg

При всички останали личности недоверието по традиция е повече от доверието, което за България е стандартната ситуация.

Шоуменът Слави Трифонов, който се устремява към политиката има добър рейтинг за българските стандарти. Седмици преди снощната обява за по-активно влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Разбира се, това се дължи и на факта, че още не е пряко намесен в политическия процес.

Кметът на София Йорданка Фандъкова, друга ключова публична фигура, през юли 2019 г. получава 31% доверие срещу 47% недоверие. Останалите се колебаят или не могат да отговорят.

Според изследването години наред доверието към Фандъкова бе в сходни стойности с недоверието.В София доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, но недоверието към нея преминава над 50%.

Доверието към премиера Бойко Борисов е 30% срещу 54% недоверие. В оценката си за него 16% от запитаните се колебаят. Той е единствената напълно разпознаваема личност. Традиционно около една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени отрицателно.

Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в "пакет" с доверие над 20% от пълнолетните българи, което е сравнително добър атестат. Еврокомисарят Мария Габриел има подобни нива на доверие. Подобни стойности има и в рейтинга на Цвета Караянчева.