Румънците в Германия гласували на повече места в сравнение с българите там

Румънците в Германия са гласували на повече места, в сравнение българите там. През декември румънците в Германия са гласували на президентския вот в 11 града в страната, а месец по-рано - на българските президентски избори, секциите са били само в дипломатическите ни консулства.

Това разказа пред БНР Антоанета Тончева - доброволец от българската диаспора, участвала в разясняването на необходимостта от разкриване на секции в Германия.

Разкриват 371 секции в чужбина за вота на 26 март, реши ЦИК

Девет държави са с висока степен на риск и в тях българите няма да могат да гласуват

Това би провокирало един много сериозен скандал, тъй като румънските и българските граждани са пълноправни граждани на ЕС. Германия не би следвало по никакъв начин да ни третира различно, каза Тончева.

За да ни третира различно, според мен, има някаква причина. И, според мен, тя не би следвало да бъде в Германия. Този въпрос би трябвало да бъде отправен и към българското Министерство на външните работи, тъй като те би следвало да знаят, че българската диаспора в Германия, която по статистически данни е около 300 000 души, е всъщност и най-голямата българска диаспора на територията на Европа, коментира българският доброволец в Германия.

Комуникацията на институциите с българите в чужбина е на незадоволително ниско ниво, изтъкна Тончева. Тя е категорична, че сънародниците ни в страната са уведомили посланика за желанието си да гласуват по градове и е имало достатъчно време, за да бъде уведомена германската държава 2 месеца преди изборите.

Посланиците ни в чужбина казват на ЦИК местата за гласуване

Сънародниците ни в чужбина могат да бъдат дописвани с декларация

"Макар че наистина не следя толкова българската политика и не съм съвсем с най-актуалната информация, смятам, че мога да взема решение. Бих искал да използвам това право, за да мога поне дистанционно, от Германия, да помогна на семейството си и на хората, които все още са в България". Това каза Кристиян Христов пред БНР. Той живее и работи в Германия.

Кристиян също е разочарован, че трябва да пътува няколко часа, за да гласува на предстоящите предсрочни избори, тъй като в града, където живее, няма да има секция.

Не знам каква е причината в Германия да има толкова малко секции - дали немското законодателство или българската държава, която го използва като извинение - но е един вид нечестно, в Германия, където, според мен, много хора са информирани, добре образовани и биха искали политически да бъдат активни, тази възможност да им се взима, докато в други държави няма такива ограничения, които да орязват човешките права.

Рекорден интерес към изборите от българите в чужбина

Обработени са над 44 000 заявления за гласуване

Христов е подал заявление по интернет, че иска да гласува в града, където живее, и е установил, че същото са направили над 80 наши сънародници от същия град.

Благодарение на запитване разбрахме, че МВнР в крайна сметка е уважило нашето писмо и е изпратило запитване до германските власти. Но, оттам насетне нямахме абсолютно никаква комуникация, казаха живеещите в Германия наши сънародници.

По тяхна информация, писмото е изпратено вечерта на 27 януари, отново с един ден закъснение, както се случи за президентските избори. Тогава нотата е била изпратена на 7 септември - ден след крайния срок, разказват сънародниците ни.

Този един ден може би е чисто формалната причина за отказ. Крайни срокове има навсякъде по света и германските власти са напълно в правото си да решат да откажат, дори само заради закъснението, твърдят българите в Германия. Според Христов, има нещо повече от забавяне с ден от крайния срок.