"Ние трябва да се опитаме да намерим причините, които водят до замърсяване на въздуха. Основната ни цел е да подобрим средата от гледна точка живота и здравето на хората".
Това заяви министърът на околната среда и водите Нено Димов по време на конференцията "Проблеми и решения за подобряване качеството на атмосферния въздух".
Той подчерта, че основен проблем са фините прахови частици във въздуха. Като основни замърсители са брикетите и остарелите печки, които са неефективни, и остарелият автопарк.
Димов беше категоричен, че тенденцията от последните години у нас е намаляване на концентрацията на фини частици във въздуха. Причините за това са в мерките, предприети от държавата - ограничаване на емисиите от индустрията, енергийната ефективност, поддържане на пътната мрежа и естественото обновяване на автопарка.
В страната има 38 станции за измерване на чистотата на въздуха.
Мерките, които могат да се вземат, е да се въведат изисквания за пепел и сяра в горивото. Въглищата трябва да се продават пакетирани, да има режим на санкции, за тези които ги продават. Трябва да има изискване за екодизайн на продуктите. Мерките в транспорта - КАТ трябва да отказва регистрация на тези автомобили, които не отговарят на екоизискванията. Трябва да има и данъчно стимулиране за закупуване на нови автомобили.
Вицепремиерът Валери Симеонов заяви, че подобряване на качеството на въздуха е основен приоритет на правителството в частта Околна среда. Той изрази надежда, че институциите ще започнат да работят заедно по проблема. "Няма друг избор, освен да вземем превантивни мерки", отбеляза Симеонов.
Председателят на парламентарната комисия по околна среда Ивелина Василева подчерта, че от гледна точка на законодателството още 2015 г са заложени по-строги режими за програми за чистотата на въздуха. Има решителност за нови законодателни инициативи.
Министърът на транспорта Ивайло Московски заяви, че когато говорим за чистота на въздуха трябва да си отговорим на въпроса каква цена трябва да плати обществото за чистия въздух. От отговора ще зависи какви мерки ще се предприемат. Има готовност да се води дебат за закупуване на повече електромобили в градския транспорт.
Енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че България като член на ЕС има национална цел 16% от източниците на енергия да са възобновяеми, което е постигнато. Въглищните централи са основна базова мощност и без тях енергийната система няма да се справи, защото дават 41% от производството на еленергията. На тях се поставят сероочистващи инсталации.
Има програма, която поощрява потребителите да минат от твърдо гориво на газ.
Социалният министър Бисер Петков заяви, че министерството подкрепя идеята да се въведат стандарти за екоизисквания за твърдите горива.
Икономическият министър Емил Караниколов подчерта, че гарантиране на качеството на въздуха трябва да е приоритет на всяка държава. Според него не трябва да се крие фактът, че на много места у нас въздухът не отговаря на изискванията за чистота и трябва да се вземат мерки.
Следи се Регламента за екодизайна, но той влиза в сила 2022 г., като Караниколов подчерта, че не трябва да се чака този срок.
Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви, че подобряването на качеството на атмосферния въздух означава здраве за хората. Проучен е опитът на европейските столици, за да се напредне по-бързо в прилагането на мерки.
Столична община вече изпълнява поредната програма за подобряване качеството на въздуха. В нея се акцентира върху усилията на обществото като цяло.
Тя отново подчерта, че метрото е най-добрият екологичен проект, защото ако го нямаше него да поема по 350 000 души дневно, при двойно увеличение на автомобили в града, ясно е какво ще е качеството на въздуха. Освен новите 22 км метро, са подновени и автобусите, на които средната възраст е вече 9 г. Скоро ще се влезе в европейските стандарт, които са 6-7 г. Готвят се процедури за още автобуси на природен газ. Има процедура за 20 електробуса. Ще се изграждат нови велоалеи.
Разработена е с БАН система за ранно предупреждаване на замърсяването.