Премиерът Сергей Станишев изрази увереност в успеха на Лисабонския договор и че своевременно ще приключи ратификацията във всички страни.

Станишев призова депутатите да подкрепят ратификацията на Лисабонския договор и подчерта, че този договор ще направи Европа по-силна, по-ефективна, по-близка до хората и че това ще е успех и за България и българските граждани.

В присъствието на президента Георги Първанов, премиера Станишев, членове на кабинета, евродепутати, висши религиозни представители, дипломати, магистрати, както и представителите на социалните партньори, обудсмана, лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски, еврокомисаря Меглена Кунева започна дебатът в парламента за ратифицирането на договора от Лисабон.

Лисабонският договор променя Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност.
С него се завършва процесът на институционална реформа на Европейския съюз, чието начало беше поставено през 2000 г. Договорът предвижда Хартата на основните права на ЕС да има същата юридическа сила като учредителните договори на ЕС.

След като бяха представени докладите на парламентарните комисии по ратификацията, премиерът Сергей Станишев хвърли ретроспективен поглед към извървения от ЕС път и подчерта приноса на Лисабонския договор за развитието на Общността, както и значението му за България.

Станишев изтъкна, че с Лисабонския договор за първи път се създава обща служба за външни отношения.
Промените в общата външна политика и в общата политика по сигурност и отбрана, според него, предполагат синхронизиране на външната политика в интерес на всички граждани на Европейския съюз.

Важна промяна е замяната на системата за гласуване в Съвета на ЕС с нова, по-прозрачна и демократично представителна система, отбеляза премиерът.
Той изтъкна, че съгласно тази нова система, която ще влезе в сила от 2014 г. правен акт на ЕС се счита за приет, ако за него са гласували най-малко 55% от членовете на Съвета, на поне 15 страни-членки, представляващи 65% от населението на ЕС.

Договорът от Лисабон дава допълнителни гаранции за спазването на основните свободи на гражданите, той за първи път прави задължителна приетата в 2000 г. харта на основните права на ЕС, подчерта Станишев.

Той изтъкна и че Лисабонския договор въвежда още едно право - възможността за петиция с 1 млн. подписа на граждани от няколко страни-членки., с която те могат да поканят Европейската комисия да предприеме законодателна или друга инициатива.

Особено значение имат промените по отношение на ролята на прякото избиране на Европейския парламент и ролята на националните парламенти, посочи Станишев и поясни, че тези промени целят да издигнат на по-високо ниво демократичността на процеса на вземане на решение в ЕС.

Според Лисабонския договор функционирането на Европейския съюз се основава на представителната демокрация и в рамките на ЕС гражданите се представляват пряко в Европейският парламент, и ЕП се превръща в законодателен орган, равнопоставен на Съвета при приемането на повечето актовете на съюза.

За първи път националните парламенти, в това число и българският, придобиват правото да участват в европейския законодателен процес, подчерта премиерът.

Нов елемент на договора от Лисабон е разширяването на правомощията на Европейския съюз да приема мерки в областта на енергийната политика и това е позитивна промяна от гледна точка на интересите на България за изграждане на интегрирана енергийна политика, отбеляза още премиерът.

Станишев подчерта, че Лисабонският договор ще съхрани един от най-символичните български успехи от началото на членството - начина на изписване на европейската валута на кирилица.

Като друг български успех той изтъкна увеличаването на относителната тежест на България в Европейския парламент - „Запазва се броят на българските членове в Европейския парламент на фона на увеличаващата се роля на парламентите и намаляването на общия брой евродепутати".