Имаше каскада от грешки за този месец и половина. Късният избор на кандидата за президент беше разчетен като израз на високомерието към избирателите, че подкрепата е гарантирана. Това създаде недоверие към подхода, анализира пред БНР социологът Боряна Димитрова изборния вот.

Въпреки качествата на Цецка Цачева, липсваше доверие на голяма част от избирателите към номинацията. 14 процента доверие беше много ниска стартова база, за да се стигне до победа, смята социологът.

Политическата криза е по-голяма, отколкото можеше да се мисли на старта на предизборната кампания, подчерта Димитрова.

Това, че премиерът реши да обвърже кампанията с вот на доверие към собственото му правителство, мобилизира по-скоро опонентите, отколкото привържениците, смята Димитрова.

Според нея, тихият ропот се превърна в нарастваща критичност. Огромната част от българите има позитивно отношение към стореното с еврофондовете, но има претенции към начина на управление. Натрупването доведе до ефекта на снежната топка и многократно по-тежък резултат от предвижданията. Логично се стигна до оставката, смята социологът.

Димитрова обясни, че имаме парламентарна криза, защото 43-ият парламент ще бъде разпуснат. Въпросът дали следващият парламент да е Велико Народно събрание витае заради резултата от референдума.

Социологът признава, че е трудно да преценява в един фрагментиран парламент как ще се върви към радикални промени. Такива промени са мажоритарна система, промяна на броя на депутатите, промени в съдебната система. Според нея по-скоро ще се върви към преходен вариант.

Много зависи от това какво служебно правителство ще се сформира и как ще се представи БСП, защото прожекторите вече са към нея. Взорът ще бъде много силно вперен в алтернативните варианти - БСП, ДПС, националистите - това са избирателите, които най-масирано подкрепиха Радев.

До април по-скоро можем да очакваме още по-шарен и още по-труден за общи политики парламент, където ролята на президента би нараснала неимоверно, каза още Боряна Димитрова.