Депутатите приеха на първо четене предложените от Министерския съвет промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). „За" пенсионната реформа на Ивайло Калфин се обявиха 115 народни избраници, 35 натиснаха бутона „против", а 19 се въздържаха.

Пенсионната реформа на кабинета получи подкрепата на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ, Българския демократичен център (БДЦ) и на 4-ма депутата от ДПС. Против бяха „БСП Лява България" и „Атака", а се въздържаха Патриотичният фронт и шестима депутати от ДПС.

Очаквано, обсъждането на Кодекса за социално осигуряване предизвика динамични дебати в пленарната зала.

Пръв на предложените промени реагира лидерът на "Атака" Волен Сидеров. „Ние искаме идеологически промени", обяви от парламентарната трибуна лидерът на „Атака" Волен Сидеров в търсене на подкрепа за предложенията в Кодекса за социално осигуряване.

На първо място атакистите настояват за замразяване на увеличението на пенсионната възраст, а желание номер 2 е значително по-висока минимална пенсия у нас.

„Сега минималната пенсия в България е 155 лева или 80 евро. Това означава, че страната ни е на едно от последните места в света по отношение на пенсиите", обясни лидерът на „Атака". Като доказателство за думите си той посочи, че например в някои страни от т.нар Трети свят пенсионерите получават двойно повече от българските пенсионери.

„Минималната пенсия в Габон в Африка, която не членува в ЕС и в НАТО, е в размер на 194 евро. В Колумбия е 109 евро, в Боливия - 93 евро", обясни Сидеров.

Като друго мотив за подкрепа на предложените промени от „Атака" той даде факта, че 1,2 млн. български пенсионери живеят под чертата на бедността, тоест месечният им доход е по-малко от 286 лева.

„Наша идея на „Атака" е да не се увеличава пенсионната възраст. Това е тенденция, която се налага от Брюксел, но ние най-накрая трябва да кажем, че това, което се предлага от Брюксел, не е добро за България", изтъкна още в пленарна зала Сидеров.

Той използва момента да коментира и финансовото участие на страната ни в плана „Юнкер".

„Наскоро чухме фразата „Благодаря, Бойко" от Юнкер, защото бедната България даде 100 млн. лева. Къде ще отидат тези пари никой не знае", се възмути още атакист номер 1.

„За" правата на жените в България, се обяви социалистката Мая Манолова по време на дебатите за пенсионната реформа. „Червената" депутатка се противопостави на заложеното изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените.

„Всички ние сме повече мъже от мъжете - раждаме деца, отглеждаме ги, грижим се за семейства, винаги сме на първа линия при вземането на решения. И всичко това го правим при по-ниско възнаграждение, защото жените в България получават с 14%  по-ниски заплати от мъжете", се обърна с поглед към жените в пленарна зала Манолова.

Тя се зарече, че още преди второто четене на промените в Кодекса за социалното осигуряване (КСО) ще инициира общ фронт на жените в парламента, който да се изправи с общи действия срещу изравняване на пенсионната възраст за „силния" и „слабия" пол.

На думите й реагира социалният министър Ивайло Калфин. "Запазването на сегашната пенсионна система у нас гарантира катастрофа с пенсиите на българите за в бъдеще", предупреди вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин в защитата си на предлаганата пенсионна реформа пред депутатите.

Вицепремиерът Калфин потърси подкрепата на пленарна зала, като за начало напомни, че състоянието на пенсионната система в Българи очевидно е лошо и гарантира лоши доходи на хората.

„Факт е, че в момента бюджетът на Националния осигурителен институт (НОИ) е 9,6 млрд. лева. Ресурсът в държавата е голям, ефектът е малък", изтъкна социалният вицепремиер. Според него, ако се запазят демографските характеристики на страната ни, само след десет години можем да очакваме още по-тежки резултати - ниски пенсии и по-голяма зависимост от държавния бюджет.

„Българското население застарява. След години ще има повече пенсионери и малко по-малко хора, които произвеждат Брутен вътрешен продукт (БВП)", продължи Калфин.  Две са целите на пенсионната реформа, стана ясно още от думите му.

Това е - увеличаване на пенсиите на българите и създаване на устойчивост и увереност на хората, че пенсионната система ще им донесе адекватен доход след като излязат от трудовия пазар. „Промените гарантират увеличение  на новите пенсии с около 40%", убеден е вицепремиерът.

Против увеличаването на възрастта за пенсиониране бе и депутатът от БСП Корнелия Нинова. "Голяма част от хората в 25-годишния преход са работели в сивия сектор. Всички го знаем", подчерта тя.

По думите й "Няма как, служител да отговори на изискването за стаж и възраст за пенсиониране, предлагани от управлението, защото това означава един човек да започне работа на 25-годишна възраст и 40 години да не прекъсва трудовата си дейност", поясни Нинова.

Нейният съпартиец Янаки Стоилов коментира, че в Полша, където е най-високата пенсионна възраст - 67 години, вече се обмисляли промени на пенсионната възраст в посока надолу, защото високата възраст за пенсиониране не решавала проблема.

"Проектът на Министерския съвет не решава проблемите на пенсионната система", категоричен е Янаки Стоилов. Идеите на кабинета, по мнението му, не отговарят и на очакванията на българското общество.

Депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров изчисли по време на дебатите за пенсионната реформа, че 0,8%  работещи в България трябва да издържат 1,3% неработещи.

Сметката е на база официални данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Макар и подкрепящи кабинета „Борисов 2" от ПФ няма да подкрепят исканите от правителството промени в пенсионната система, стана ясно от думите на Байрактаров.

„Тази  система трупа дефицит. След 8 години системата няма да има възможност да плаща пенсии. Хората ще бъдат ощетени", отсече още патриотът.

Категорично в подкрепа на пенсионната реформа се обяви съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев.

„Законопроектът на МС изглежда недостатъчно смел, но е достатъчно умен, за да гарантира, че и гласуващите "против" няма да го променят в бъдеще. Предимствата са много повече от недостатъците. Предвижда се ясен прогрес във всяка една от болезнените сфери в пенсионната система", обясни тезата си Кънев.