Увеличава се процентът на мълчаливите откази за достъп до информация - 8% повече в сравнение с предишен период. Това стана ясно на пресконференцията на Програмата "Достъп до информация" в БТА по повод на 17-тия им доклад.

39% от 566 институции не са публикували актуална информация на страниците си в интернет, 51% не са подготвили разяснителна информация за гражданите, 43% не са обновили своите правила за достъп до информация, представи Гергана Жулева данни от доклада.

Новите задължения предполагаха преосмисляне на правилата за достъп до информация. Повече от половината ведомства не са публикували отчетите си по Закона за достъп до обществена информация.

Има администрации, които работят по отменената заповед за определяне на нормативите в тази сфера. Отменената заповед на министъра на финансите е от 2001 година, съставена под ръководството на Муравей Радев. Новата е от 2011 година, поясни тя.

Според адвокат Александър Кашъмов нашият закон за достъп до информация не е достатъчно консистентен. Той даде пример - Националната електрическа компания (НЕК) не е задължен субект, докато създадено от нея дъщерно дружество е задължен субект, защото се контролира от възложител на Обществена поръчка. Това води и до противоречива съдебна практика, каза той.

Кашъмов представи и друг проблем - различни са задълженията да предоставят обществена информация дружествата, контролирани от държавата и общинските. В търговско дружество, където повече от половината от капитала е държавен, се смята за задължен субект да предоставя информация.

При условие, че повече от половината от капитала е общински, дружеството не е задължен субект за предоставяне на информация, каза Кашъмов. Дружество като столичната компания "Градски транспорт" не е задължен субект, поясни той.

При представяне на 17-ия доклад за Достъп до информация, от ПДИ обявиха, че няма контрол на тази дейност. Няма министър, който да застане пред парламента и да представи годишния доклад, какъвто едно време беше министъра на държавната администрация, каза адвокатът.

Той даде пример, че страната ни е уникална и с това - случва се народни представители да ползват Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за да получат информация, която им се полага за това, че са депутати.

Вторият проблем е липса на ефективен механизъм за налагане на санкции - случва се министър да санкционира сам себе си. Липсва независим контрол извън съдебния, каза Кашъмов.

Няма кой да балансира двете права - правото на достъп до информация и правото тази информация да не бъде предоставена поради определен мотив. Единствено съдилищата остават балансьор, но те имат изключително забавен график.

Освен забавяне на делата, все по-често се присъждат разноски по дела за достъп до информация, включително и на журналисти и на неправителствени организации, които без този достъп няма как да вършат своята работа и да изпълняват функцията на обществен страж, каза Кашъмов.

По отношение Закона за защита на класифицирана информация не надделява обществения интерес по случаите за постъпления, за корупция. В други страни подобна информация не може да се смята за държавна тайна. Информация, която прикрива престъпление, не може да бъде класифицирана, а у нас няма такава забрана, каза Кашъмов.

Почти всичко, свързано с обществена поръчка, трябва да се публикува, обясни юристът на Дарина Павлова.

Няма орган, който да подготви доклада за съответствието на достъпа до информация и Европейска конвенция за достъп до официални документи, стана ясно още по време на пресконференция.

Адвокат Александър Кашъмов поиска предложенията на експертите от програмата да бъдат включени в програмата на правителството. "В продължение на 20 години осъществяваме този процес", обясни той.

Имаме неофициален превод на Конвенцията, но сме неправителствена организация, нямаме такива вменени функции, заяви Гергана Жулева. Тя сравни дейността на неправителствената организация Програма Достъп до информация (ПДИ) с "израснал отдолу информационен комисар".

Правителството да предприеме стъпки за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа, призова Жулева. Българският закон покрива минималните стандарти, заложени в Конвенцията, но правителството не е предприело никакви стъпки за присъединяване, поясниха експертите.

Българската държава участва в работната група за създаване на конвенцията. Този международен договор създава рамките на стабилност, според адвокат Александър Кашъмов.

Кашъмов разкри, че някои стъпки в посока прозрачност могат да постигнат и нежелан ефект. При сегашните условия след като информацията се деквалифицира, тя има едногодишен срок, в който е достъпна. Какво ще стане с едногодишния срок, в който информацията следва да е публична, а после може да бъде унищожена. Това означава ли, че се отварят вратите за унищожаване на документи, запита Кашъмов, който не отрича правилността на решението за автоматична деквалификация на документите.

Той призова да се създаде законодателна практика - списъците с декласифицираните документи да бъдат публикувани.

Според него: "професионалната тайна - този правен институт бе замислен с цел да се заобиколят ясните и дисциплиниращи разпоредби от Закона за квалифицирана информация. Така в съдилищата вече правят разлика между класифицирана информация и професионална тайна. Проблем е, че данните, обобщени като професионална тайна нямат срок.

Гергана Жулева представи как администрацията изпълнява изискването за предоставяне на информация. Законът не предвижда ресурсно обезпечаване на задълженията за активно публикуване на информация.