На 6 и 7 април 2019 г. в София се проведе поредният кръг от обучения на учителите по история, организирани от Министерството на образованието. МОН не за първи път провежда такива семинари за българските учители, но за първи път от почти десетилетие насам държавата плаща всички разходи на командированите специално за целта преподаватели от цялата страна. Причината е прозаична - от началото на тази година министерството провежда изключително агресивна кампания за тотална подмяна на методиката, по която се преподава българската история, като основната цел е да се накарат българските учители да внушават на българските деца, че основният враг на България е Русия, че най-близък и приятел ни е Турция, че турско робство не е съществувало, че българите доброволно са приемали исляма и на драго сърце са си давали децата за еничари, че българският народ не е славянски и че най-голямото зло в нашата история е комунизмът между 1944 г. и 1989 г.

С ПП "Взраждане" се свързаха няколко учители, които независимо един от друг разказаха напълно подробно какво се е случвало на този семинар. Помолили са последният от тях да изпрати и писмо, в което да опише какво се е случило и как са се отнасяли с тях техните "обучители".

Ето го и самото писмо:

"Здравейте!

Помолихте ме да напиша това, което знам за обучението на учителите по История, организирано от МОН.

Такива обучения се провеждат от началото на годината, всяка седмица. Има задължителна квота и от всяка област се изпращат по 3 учители, или експерти от РУО. Досега са обучени 10 групи, по 75 човека всяка. Тъй като капацитетът на всяка зала е ограничен, всяка група е разделена на още 3 такива, на които преподават различни преподаватели от Софийския университет, Югозападния университет, Българската академия на науките, Нов български университет, Шуменския университет. Част от преподавателите са доц. Антоний Гълъбов и проф. Евелина Келбечева, сигурен съм, че знаете доста неща за тях.

Наименованието на обучението е просто "Обучение на учители по История и цивилизации относно новите учебни програми в десети клас". Обучението трае 5 дни и е изцяло финансирано от МОН.

От споделения опит с колеги, включени в първите групи, знаехме, че една от "новостите", които трябва да научим е "че турско робство не е имало" и това е повтаряно и потретяно. На една от последните групи проф. Рая Заимова каза, че "Християнските семейства са давали по едно момче, а те са имало по много, за да има мир и любов и да живеят по-добре" (за кръвния данък); "Девширмето е път към просперитет"; "далеч от центровете на официалната религия българският селянин няма усещане за фатален избор" (за ислямизацията) и че "голяма част от българските светци са наказани със смърт, защото първо са приели исляма, а после са отказали от него". Във всички групи преподавателите са твърдели, че ислямизацията е била епизодична, не чак толкова агресивна и в голяма степен - доброволна.

Друго, което ме впечатли: за всичките ни нещастия е виновна Русия, като се започне още от походите на княз Светослав през 10 век. Но, ние, българите, цели 7 пъти сме успели да ѝ извием ръцете, включително като сме я принудили да води Освободителната война, която тя въобще не е искала да води. Но сме ѝ извили ръцете! И днес ние трябва да се освободим от тази робска емоционалност, която ни свързва с нея и да спрем да говорим за любов и привързаност към освободителката, което била пълна глупост. На децата вече не трябва да преподаваме факти, години, събития и личности! Трябва да им обясняваме идеологии! Това било истински важното, за да станат мислещи хора с европейски ценности (доц. Лъчезар Стоянов). Нямало такова нещо като положителни постижения в периода 9 септември 1944 - 10 ноември 1989. Това е най-мракобесният период от българската история! Нищо хубаво не се е случило тогава! И понеже в залата настъпи вълнение, преподавателят повиши тон и рече, това е държавна директива и ние сме длъжни да преподаваме по този начин, иначе подлежим на съд. Зададе ни въпроса "Вие искате ли да практикувате тази професия, или не искате?" При което настъпи мълчание, което се запази до края на лекцията... Финалът беше "Вие трябва да знаете, че министерството плаща много пари да сте тук и да правите каквото ви се казва..." (това за парите няколко пъти ни беше натяквано).

Аз знам, че не искам да се преподава по този начин на дъщеря ми! Искам да я науча и да ѝ внуша други ценности. Затова Ви писах, въпреки, признавам си, че ми е притеснено. Но и знам, че ще продължа да си върша работата така, както си знам и както са ме учили далеч по-стойностни хора от тези, с които се сблъсках миналата седмица. Същото споделиха с мен и други колеги, по време на почивките. За жалост, има и такива, които много старателно си водеха записки, убедени, че това е истинската история на България.

Не знам дали и колко от колегите ми биха се осмелили да потвърдят това. Знаете какъв страх цари в нашата система... Това е.

Успех Ви желая!"

Сами виждате как и по какъв начин колониалният режим у нас се опитва буквално да пренапише българската история и окончателно да превърне нашите деца в аморфна маса без национално самосъзнание. За това, че в момента Министерството на образованието се контролира от хора, наричащи себе си патриоти, пък въобще няма смисъл да се говори.

Съществуването в държавното управление на партии, наричащи себе си патриотични, но прокарващи най-антибългарска политика, е безспорно най-подходящият срамен епитаф, който заслужава това нещо, известно в момента като Република България. Ние българите нямаме друг избор - или унищожаваме този колониален тумор, който убива нашият народ и е превърнал уж "българската" държава в най-големият ни национален враг, или туморът ще ни довърши. Като преди това, за да е пълна деградацията ни, ще превърне от нашите деца еничари, верни на чужди държави, каузи и култури.

От повече приказки смисъл няма - инструментът за оцеляването на Отечеството се нарича Възраждане. На 26 май българският народ ще има възможност да вземе този инструмент в ръцете си и да започне разправата с враговете си. Защото успехът ни в борбата може да е само общ!

Възраждане - само ние можем!