Ветото ни върна на масата на преговорите, което беше полезно. То произведе сериозен ефект, всички парламентарни групи се съобразихме, беше подкрепено от правна комисия, но не и в пленарна зала. Това заяви пред БНТ председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов.

"Ако има нещо злополучно в този Изборен кодекс (ИК), е че той съвпадна с предстоящите избори. Ескалира се едно свръхголямо напрежение", каза Данаил Кирилов.

Относно намаляване на броя на изборните секции в чужбина, юристът-депутат обясни, че целта е да има еднакви условия и права за нашите сънародници във всички държави в чужбина. "Имаме по-добри текстове, които гарантират равно по действие избирателните норми еднакво за всички държави", каза Кирилов.

Той припомни, че до 2013 година избирателна секция в чужбина е откривана при подадени 100 заявления от наши сънародници, които са в дадена страна, че ще участват във вота. От 2013 година до сега този брой е 40.

"Ние търсехме междинна граница, на практика и 100 и 40 е едно и също. Няма разлика в ефекта. Българите в чужбина имат доста организиран метод, сайт, където могат да се самоорганизират. Тези заявления (с които заявяват желание да упражнят изборното си право зад граница - б.р.) са неподписани", каза председателят на правната комисия в НС.

"Няма проблем българските граждани да подготвят както 40, така и 60 и 100 (заявления - б.р.). В САЩ, Канада, Англия - това няма да ги ограничи. Секциите са в този порядък: 36-максимум 40", каза юристът-депутат.

Кирилов отхвърли обвинението на сънародниците ни зад граница. "Не иде реч за противоконституционност, а каквото всяка друга държава прави - дали да има гласуване в чужбина", каза той и предаде опита, че малко от европейските страни позволяват да има гласуване извън пределите им.

За казуса с Турция Кирилов обясни, че там има ограничения. Секциите биха се намалили с около 100. В друга държава няма такъв случай на гласуване в друга държава да се ограничи броя на секциите. Запитан защо ГЕРБ подкрепя намаляването на секциите, той каза: "За да има равенство навсякъде. Този критерии би издържал и на конституционния съд".

"Имаме конституционна практика, която определя отговорността на държавата по разкриване на секции в чужбина, имаме практика в европейските държави - в повече половината от тях не се гласува извън територията на държавата, ако е допуснато - то е в рамките на дипломатическите и консулските представителства", каза Кирилов.

Според председателя на правната комисия настоящият омбудсман Мая Манолова има личен интерес от дискредитацията на измененията в Изборния кодекс.

Припомняме, Манолова бе сред основните автори на досегашния Изборен кодекс, който бе приет от предишното народно събрание. Преди да стане национален омбудсман тя бе зам.-председател на 42-то народно събрание и председател на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.

"Ще се въздържа от коментар за омбудсмана", каза Кирилов. Според него: "Тези текстове разкриха дефицита от предходните изменения, които тя и нейната група направиха".

 

Според Кирилов въпросът за броя на депутатите е от компетентността на Велико народно събрание. "Тази процедура не би следвала да се обсъжда, иначе по същина и по съдържание, бих подкрепил намаление на броя на народните представители", каза Данаил Кирилов. Припомняме, това бе един от въпросите, представени в искането на шоумена Слави Трифонов за общонационално допитване.

Относно електронното гласуване - имаме приети правила, отговори Кирилов на друг от въпросите, поставени в искането за референдум. Относно питането дали избора на директорите на окръжни и районни управления, което е поставено в същия референдум, Кирилов заяви: "Конституцията разписва изпълнителната власт, МВР е част от нея, поставянето на нейните кадри на избор я прави част от друга система".