Властта уверява: Не се готви ново споразумение за предоставяне на въоръжение на Украйна

На днешното заседание на Министерски съвет не е обсъждан нов договор между България и Украйна за предоставяне на военна помощ и изобщо не е разглеждано предоставянето на такава. Това съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. От МС отбелязват още, че с днешно решение на служебното правителство отново се предлага всяка следваща военна помощ за Украйна да бъде гласувана от Народното събрание, което не беше прието от 48-ото НС.

Относно посещението на европейския комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон от пресслужбата на кабинета заявяват, че страната ни има интерес от повишаване на капацитета на своята отбранителна индустрия и приветства подкрепата на Европейския съюз в тази насока, но не се ангажира по никакъв начин с предоставяне на въоръжение на Украйна.

От Министерството на отбраната оповестиха информация за изказване на служебмия военен министър Димитър Стоянов в Сопот, където той и Тиери Бретон проведе среща с представители на българската отбранителна индустрия.  "Абсолютно манипулативни са твърденията, че се готви ново споразумение за предоставяне на въоръжение на Украйна. Приетото днес решение на Министерския съвет е същото като това в края на 2022 г. То беше внесено в 48-ото Народно събрание, което не успя да го разгледа. С него се иска всяко предоставяне на оръжие за Украйна да бъде ратифицирано от Народното събрание", категоричен е Стоянов.

Жозеп Борел поискал оръжие за Украйна, каквото нямаме

САЩ, Германия, Франция и Великобритания ни отказали т.нар. триъгълна сделка

Той отбеляза, че 48-ото Народно събрание не е разполагало с време, за да разгледа предложението на Министерския съвет от края на миналата година всяко предоставяне на военна помощ за Украйна да бъде ратифицирано от Народното събрание и затова днес служебният кабинет е приел решение споразумението отново да бъде предоставено за разглеждане от следващия парламент. "Целта е обществото да има яснота какво се предоставя от Българската армия на Украйна, ако въобще се предоставя в бъдеще, и това да преминава през ратификация на Народното събрание", обясни министърът на отбраната.

Той коментира и днешно правителствено решение за промяна на Наредбата за условията и реда за създаванена ведомствени военновременни запаси на Министерството на отбраната. Според Димитър Стоянов измененията кореспондират с т. 7 от решението на Народното събрание от декември 2022 г. за обновяване на боеприпасите на Българската армия с изтичащ ресурс. "Ако ние не обновим сега боеприпасите си чрез замяна, т. е. ако не ги предоставим на военнопромишления комплекс, след това ще трябва да закупим нови боеприпаси, а за тези с изтекъл ресурс ще трябва да платим допълнително за утилизация и унищожаване. Това е една възможност да направим такъв обмен на боеприпаси, която ни даде Народното събрание, използвайки Закона за публичните предприятия", каза още той.

Военният министър: Не можем да дадем боеприпаси и муниции на Украйна

Късно е да се говори за триъгълните сделки Словения, Словакия, Чехия и Полша

Увеличаването на капацитета на отбранителната индустрия за произвеждане на повече боеприпаси, необходими за попълването на запасите на страните-членки на ЕС и НАТО, е била основната тема на разговорите с европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон. В отговор на въпрос Стоянов заяви, че запасите от определени боеприпаси на държавите-членки на ЕС и НАТО са на изчерпване и това налага производството на по-голямо количество боеприпаси. Според него българската военна индустрия ще може да се възползва от финансирането за това производство, което ще бъде договорено на ниво ЕС. "Средствата на ЕС ще позволят обновяване на базата за производство на военно-промишления комплекс, който, както и други сфери от нашата икономика, е необходимо да бъде модернизиран", посочи военният министър. "Това е възможност да имаме по-модерен военнопромишлен комплекс, произвеждащ боеприпаси", смятатой. В бъдеще Българската армия също ще се възползва да придобие модерно оборудване, което използва 155 мм снаряди, категоричен е министърът на отбраната.

Димитър Стоянов коментира и необходимостта бюджетът на Министерството на отбраната за 2023 г. да остане в рамките на 1.85% от БВП, както е посочено в "Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г." "Надявам се, че по никакъв начин няма да бъде компрометиран планът, който е предоставен и в НАТО", заяви той.

Проектите на армията в начален етап във втория мандат на Димитър Стоянов

Военният министър: Вероятността да спрем да носим бойно дежурство е голяма

От Министерството на икономиката и индустрията информират, че икономическият зам.-министър Ирина Щонова е представила пред Бретон възможностите на българския военно-промишлен комплекс. Те са посетили производствените бази на "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) в Иганово и Сопот.

"Намираме се в ключов момент, в който българската военна индустрия има нужда от целева помощ за трансформация и увеличаване продукцията по НАТО-стандарт", посочи Щонова. "Предизвикателствата пред съвременната среда за сигурност налагат адаптиране към повишените изисквания и динамичната международна обстановка. Затова Министерството на икономиката и индустрията работи целенасочено за укрепването и модернизирането на българската отбранителна индустрия и в частност на капацитета на ВМЗ", каза още тя.

Според Щонова към момента българските дружества участват активно и се представят успешно както във висококонкурентните международни тръжни процедури на НАТО, така и в актуалните европейски програми с фокус върху отбраната. Тя обърна внимание на значимостта на сектора за икономиката и отбеляза, че "инвестициите в развитие на специфични и индустриални технологии са начинът за повишаване на конкурентоспособността и иновационния капацитет на българския военно-промишлен комплекс".

ДКК: Проблемът на ВМЗ-Сопот - липса на суровина за крайния продукт

Капацитетът на предприятието е запълнен до края на 2024 г.

"Подобни инвестиции биха могли да се реализират чрез държавно финансиране или чрез създадената на ниво ЕС цялостна "Схема за иновации в отбраната". Чрез нея ще се стимулират държавите-членки да инвестират в съвместно изграждане на отбранителни способности, съвместно възлагане на обществени поръчки и намаляване на технологичната зависимост на Съюза", обясняват от икономическото министерство.

По време на срещата е станало ясно още, че ВМЗ също подготвя инвестиционна програма, която да помогне на дружеството да разшири производството си по НАТО стандарт. Представена е и продукцията на 155 мм снаряди, които са изцяло по НАТО стандарт. "Говорейки за стратегическата нужда ЕС да е в състояние да гарантира своята отбрана и проучването на възможностите на страните-членки, е много важно да се подчертае ключовото място на България. Ние имаме не само добре развит военно-промишлен комплекс, но и конкурентни държавни предприятия в сектора, които са ключови и се надявам да могат да се възползват от целево европейско финансиране", заяви Ирина Щонова. Тя изрази надежда, че посещението на Бретон е сигнал от ЕК, че гледа на българските предприятия като на стратегически за европейската сигурност и ще се разработят конкретни схеми за тяхната подкрепа и насърчаване на растежа им.