И през есента на 2009 г., както и в минали периоди, се отчита най-висок оптимизъм и положителни нагласи на българите по въпросите, свързани с Европейския съюз.

Що се отнася до нагласите и очакванията на българите, касаещи социалната и икономическата обстановката в страната обаче, настроенията все още са преобладаващо песимистични.

Това сочат данните от проучване на "Евробарометър", проведено през есента на 2009.

От допитването става ясно, че България отново е на второ място сред страните-членки на общността по дял на населението, споделящо положителна представа за Европейския съюз (63%).

Положителната тенденция е дори още по-ярко изразена що се отнася до доверието на българите в Европейския съюз и неговите институции.

Нивата на доверие към ЕС и европейските институции не само се стабилизират след „кризисния" период от зимата на 2008/9, но и достигат най-високите си стойности от 2004 година насам (69%).

Европейската комисия е институцията, за която проучването отчита най-сериозен ръст в доверието (+7% спрямо пролетта на 2009).

В допитването са интервюирани 1008 български граждани от 28 административни области. Възрастови групи: 15-24 г.; 25-39г.; 40-54 г.; 55-64 г.; 65 и повече години.

През есента на 2009 дялът на българите, смятащи, че страната е спечелила от членството си в ЕС, преминава психологическата граница от 50%, посочват още от Евробарометър.

От данните става ясно, че се регистрира ръст от над 10 процентни пункта (спрямо есента на 2007) в процента на българите, удовлетворени от функционирането на демокрацията в Съюза.

Налице е и ръст в оптимистичните очаквания на българското население що се отнася до краткосрочното развитие на икономическата ситуация в Европа и в света като цяло. Оптимизмът на българите за световната и европейската икономика достига най-високите си равнища от есента на 2007 г. насам.

Очакванията към държавните институции у нас

Нагласите и очакванията на българите, свързани със социалната и икономическата обстановката в страната са преобладаващо песимистични, се посочва в доклада.

Въпреки ръста в положителните оценки на българите за функционирането на демокрацията в Европейския съюз, степента на удовлетвореност от спазването на демократичните принципи в България намалява значително (с 10 процентни пункта) спрямо есента на 2007 година.

Негативните оценки за състоянието на демокрацията в България са споделени от мнозинството от анкетираните, е изводът от проучването.

На фона на увеличаващи се положителни оценки за европейската икономика, мненията на българите за състоянието на българската икономика остават без промяна спрямо пролетта.

Преобладаващата част от българското население поставя негативни оценки за състоянието на националната икономика.

Що се отнася до очакванията за краткосрочното бъдеще на националната икономика, нагласите на българите са умерено песимистични.

Равни дялове от населението очакват влошаване на икономическата ситуация в страната и запазване на настоящето положение, докато оптимистичните нагласи са значително по-нисък процент.

Оценките на българите за ситуацията със заетостта в страната са в постоянна тенденция на влошаване от есента на 2008 г. насам, сочат данните от допитването.

През есента на 2009 г. регистрираме и значителен ръст (+10% спрямо пролетта на 2009 г.) на дела на българите, които заявяват, че домакинствата живеят ден за ден, тъй като не са в състояние да правят планове в дългосрочна перспектива.

Живеещите ден за ден представляват мнозинството от българските домакинства, става още ясно от данните на проучването.

След парламетарните избори

Друг извод, който допитването извежда, е че въпреки преобладаващо негативните нагласи за икономическите и социални аспекти в страната, промяната в политиката след изборите на 5-ти юли 2009 г. е съпътствана с повишаване на оптимизма и общественото доверие на българите.

Така доверието на българите в българското правителство нараства с 27 процентни пункта спрямо периода в навечерието на изборите за народни представители.

В момента почти половината от българското население декларира доверие в правителството на страната, стойност, сравнима с доверието на българите към европейските институции и най-висока от есента на 2007 насам.

Наблюдава се и значителен ръст в доверието към Парламента.

Повишеното обществено доверие към националното правителство се потвърждава и от значителен ръст в нагласите на българите, че именно българското правителство е институцията с най-големи способности за справяне с негативните последици от световната икономическа криза, става още ясно от допитването.