Царят е гражданин на България и има право като всеки един от нас да си върне и да ползва частната си собственост.

Това повтори няколко пъти в студиото на БиТиВи депутатът от НДСВ и бивш областен на София Олимпи Кътев във връзка с подадения от Симеон Сакскобругготски иск срещу Българската държава заради двореца „Кричим".

Припомняме, след решение на Окръжния съд, областният управител на Пловдив започна да обжалва връщането на земи на Симеон и сестра му в размер на 371 дка. 2 400 кв.м застроена площ.

Олимпи Кътев обясни, че искът срещу държавата от страна на Симеон Сакскобругготски е заведен от името му на физическо лице и не е неадекватно, че той, като част от управлението на страната, е завел иск срещу министър.

Искът на царя е насочен не толкова срещу министъра, а заради действията на едно „недобросъвестно лице, в качеството му на областен управител на Пловдив, който не си изпълнява задълженията по закон", каза Кътев и посочи, че областният управител просто е трябвало да въведе Симеон и Мария Луиза във владение.

По думите на депутата от НДСВ областният управител действа единствено и само като партийно лице и по партийна поръчка.

„Това е последният областен управител на Пловдив комунист и действията са му недопустими", коментира коалиционният партньор на левицата.

Олимпи Кътев отрече обаче тезата, че кауза и цел на НДСВ е връщането на имотите на Симеон и допълни, че „НДСВ защитава каузата на справедливостта и правовата държава, като това включва и Симеон.

Въпросът бе повдигнат и по време на парламентарния контрол с питане на НДСВ депутата Минчо Спасов към вицепремиера Калфин:
"Изпълнителната власт си е свършила достатъчно добре работата. Очакваме съда да се произнесе относно връщането на земите на Симеон Сакскобургготски"
                 И. Калфин

„Царят има право да ползва частната си собственост, той е български гражданин и като български гражданин има право да си върне всички имоти", каза категорично Олимпи Кътев.

Той осъди поведението на депутата Яне Янев и областния управител Тодор Павлов като го определи като „нагло безцеремонно държане" и „политически рекет".

По думите на Кътев това са „политически паразити, които използват гърба на Царя".

Междувременно НДСВ разпространи декларация по въпраса с „царските имоти".

Вече години наред в България „специалисти" по наследствени отношения, земи и гори се произнасят високопарно и с фалшива загриженост за обществения интерес по темата „царски имоти".

Години наред се води настървена кампания срещу Симеон Сакскобургготски, която цели недвусмислено да срине авторитета му и да дискредитира НДСВ, чийто лидер е той, се казва в началото на изявлението на жълтата партия.

Според НДСВ ставащото се през последните цели внушаването, че се случва нещо мистериозно, както и мобилизирането чрез „евтина пропаганда" на електорат.

А това, което се случи, продължава декларацията, е, че един български гражданин се обърна към българския съд, за да защити правата си на собственост, с една дума - нищо особено не се е случило.

Кой знае защо за някои хора, ако този гражданин се казва Сакскобургготски, събитието веднага придобива сензационен характер.

Симеон Сакскобургготски отново ни показа как трябва да се държим като граждани, той не търси политически сензации, не използва авторитета си.
Напротив, с отговорното си поведение той казва: Вярвам в българския съд и чакам неговото решение.
Вярвам, че държавата защитава равнопоставено частната и държавната собственост. Той казва също: Искам всичко да е на чисто и всички да знаят това, заявяват от НДСВ.

От партията задават въпроса защо желанието на лидера им да получи собствеността на семейството си, подобно на желанието на милиони български граждани, предизвика толкова политически брожения?

От жълтата централа коментират, че наследяването е морален акт за принадлежност към предците и към фамилията. По подобна логика завръщането на Симеон Сакскобургготски е морален акт към родината му.

Не са необходими специални юридически познания, подчертават жълтите, за да се разбере, че Симеон Сакскобургготски можеше да получи собствеността си, без да се завръща в България, така както това се е случило през 2000 г.