Обществото и държавата не са достатъчно готови да посрещнат предизвикателствата от терористични заплахи. Около това се обединиха участниците в конференция, посветена на международния тероризъм и България, която се проведе във Военния клуб.

Експертите и гражданските организации са категорични, че е необходимо България да бъде по-активна и балансирана в изграждането на собствена позиция в областта на външната и вътрешната политика, спазвайки конституционните права на българските граждани.

Проф. Йордан Начев разясни същността на тероризма и неговите разновидности, както и воденото противодействие.
По думите му, до сега войната срещу тероризма прилича повече на война срещу бедността или война срещу замърсяването на околната среда, където успехите са винаги имагинерни.

Проф. Начев изтъкна опасностите и от социалния тероризъм, който е морален тероризъм, омаловажава понятия като патриотизъм, доблест, чест, прилично, неприлично, приемливо, неприемливо и размива границата между тях.

Социалният тероризъм използва предефиниране на исторически наложили се понятия, например робството става „чуждо присъствие"; някои жени, наричани по определен начин стават „компаньонки", затворите стават „места за лишените от свобода", кражбата става „временно присвояване", посочи професорът.

Той добави, че изпълнителната власт също може да приложи социален тероризъм. Обикновено мотивите са икономически, а също - запазване на властта, например бюджетни ограничения и погрешна здравна политика стават причина за съкращаване на продължителността на живота и страда цялото общество, посочи Йордан Начев.

Обичаен похват на социалния тероризъм на държавата е противопоставянето на една категория хора на друга, например „работещите изхранват пенсионерите"; „предишните са виновни за положението на сегашните" и така нататък, добави професорът

Според него провежданият модел на глобализация действа като катализатор на тероризма. „Събитията навяват на мисълта, че тероризмът многократно се използва за решаване на появилите се проблеми в глобалистичната политика на някои субекти. Тази глобализация, която се прави е по неолиберален модел, който е една от основните причини за тази връзка с тероризма", отбеляза професорът.

Той цитира последния доклад на Американската разузнавателна общност, където са посочени тенденциите за бъдещото развитие на света с висока степен на вероятност. „Светът ще бъде многополюсен; ще се засилва властта на недържавни субекти като транснационални корпорации, религиозни организации, международни криминални мрежи; към 2025 г. единна интернационална общност, съставена от национални държави няма повече да съществува", посочи проф. Начев.

Той съобщи още, че според доклада рисковете ще се увеличават, нови играчи с нови правила ще засилят влиянието си; малко вероятно е тероризмът да изчезне към 2025 г.; развитието на технологиите и лесният достъп до тях ще направят терористичните акции по-опасни; последствията от атаките ще стават по-интензивни в засиленото глобализиране на света.

Йордан Начев е категоричен, че войната срещу тероризма има повече политически, икономически и социален характер, отколкото военен. Това е конфликт между държавата и някаква по-добре или по-лошо структурирана организация, посочи още той. Администрацията използва неограничени силови средства.

Не са безпочвени опасенията, че в бъдеще войната против тероризма може да доведе само до опасно ограничаване на човешките права и индивидуалната свобода с обяснението, че това се прави заради необходимостта да се гарантира сигурност на демократичното общество, смята професорът.

Той повдигна въпросите кои политически сили извличат полза от действията на международния тероризъм и чии политически интереси се обслужват от конкретен терористичен акт; допустими ли са ограниченията на човешките права, индивидуалната свобода и потискащия страх, които на този етап съпровождат войната срещу тероризма.

Участниците в конференцията настояха да се актуализира стратегията за сигурност на България и правителството да договори нови програми, финансирани от фондовете на Европейския съюз за обучение, включително на населението по тематиката на сигурността и реакции по време на кризи, а също за включването на структурите за частна и корпоративна сигурност и неправителствени организации (НПО) към Системата за сигурност на страната и провеждане на обучение от компетентни специалисти.

В Консултативния съвет по национална сигурност към президента и Съвета по сигурност към Министерския съвет да бъдат включени представители на НПО, доказали във времето своята лоялност към България, предлагат още участниците в конференцията.
Сред тях са Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), Национална асоциация „Сигурност (НАС), Асоциацията на разузнавачите от запаса (АРЗ), Националният антитерористичен и антикриминален фронт (НААФ) и Фондация „Левски".

Участниците на конференцията се обединиха около идеята за изграждане на паметник на жертвите на терористични актове в България. По време на дискусията бяха разгледани различни аспекти на борбата с тероризма.