"Искаме по време на нашето председателство темата за Западните Балкани да присъства във всички формати, в които това е възможно", заяви ресорният министър, ангажиран с подготовката на Председателството на България на ЕС през 2018 г. Лиляна Павлова.

По думите й Западните Балкани в рамките на българското председателство са много важна тема. Затова още в календара на Естонското председателство ще бъде първата среща по темата - Европа - Западни Балкани. Срещата ще се проведе в България през октомври. "С това ние ще направим плавния преход и поемането на естонското председателство през тази среща", посочи Павлова.

Освен темата за Западните Балкани, втората важна тема, която България ще постави на дневен ред е бъдещето на кохезионната политика след 2020 г. Третият чисто български акцент ще е свързан с културно-историческото наследство. Павлова изтъкна, че 2018 г. е годината на Европейското културно наследство. "Затова нашето желание е, чрез културната програма на българското председателство да имаме културна програма, която в голяма степен да показва богатото културно-историческо наследство, което имаме", посочи Павлова.

За представянето на страната ни ще бъде дадена възможност на младите таланти от всички училищата по култура и изкуство, както и висшите такива от цялата страна. Официалното откриване на българското председателство ще е в Народния театър. Паралелно ще има съпътстваща културна програма в общините - извън столицата, така че хората да усетят Европа в България и българското председателство по един приятен начин.

Ще бъдат организирани и културни визити на представители на всички страни от ЕС. 130 човека това са всички постоянни представители със съпътстващите ги делегации ще могат да посетят три български града. Паралелно с това тече техническата подготовка. В НДК - официалните заседания, които ще се проведат са 32 на брой. 170-те технически заседания също ще бъдат проведени там.

При съпътстващи заседания ще се ползва сградата на Резиденция "Бояна", която също се обновява. Крайният срок за завършване на ремонтните дейности в НДК е краят на месец октомври. Предстоят специални тестове на системите за сигурност. По отношение на ангажимента да подсигурим делегациите, които ще пристигат в България с вечери, кетъринг и обслужване, Лиляна Павлова бе категорична, че стремежът е да се поберат във вече определения бюджет от 150 млн. лв.

Лиляна Павлова не изключи възможността да бъдат пренасочвани средства от едно перо в друго. За кетъринга определеният бюджет е 1,7 млн. лв. Общо 1200 души ще работят в България и Брюксел по подготовката и провеждането на Председателството. Те ще преминат специално обучение. Павлова заяви, че е провела разговор с президента и вицепремиера и министър на външните работи. Тя изрази надежда президент, правителство и парламент да работят като едно трио в добър синхрон.

Павлова припомни, че преди 10 години каузата е била присъединяване на България към ЕС, а сега каузата е успешно председателство. "Надявам се това да е кауза, която ни обединява. Европейският дневен ред е важен за България", подчерта Павлова. По думите й, ако искаме добро бъдеще за държавата трябва да се обединим.

Относно бъдещето министерство и неговата структура, Павлова уточни, че Националният център по председателство с административен капацитет от 50 души остава водещото звено, като просто ще бъде преобразуван в министерство. Местонахождението му също остава същото - административната сграда на НДК. В централната сграда на НДК са предвидени допълнителни помещения, около залите за председателство, за нуждите на пресцентъра.

Относно ключовите решения около "Брекзит", Павлова бе категорична, че това не бива да измества темата за общоевропейския дебат. Всъщност дебатът за Брекзит ще бъде започнат в Естонското председателство. Предстои ноември страната ни да приеме между 130 -150 досиета от Естонското председателство. Едно от тях ще е за "Брекзит".

Министър Павлова подчерта, че като бъдещи председатели на съвета, ние трябва да бъдем балансьорите.