Проучването за газ и нефт в черноморския ни шелф е сред водещите теми за вестниците в сряда.

"До дни почват да търсят залежи в блока “Хан Аспарух”, североизточно от Варна... “Представете си $ 5 млрд. на година да не даваме, а да ги разпределяме за социални дейности.” Това каза премиерът Бойко Борисов в Бургас и на два пъти се прекръсти на слизане от сондажния кораб “Нобъл Глоуб Тротър II”, който от идната седмица ще дупчи Черно море за нефт и газ в блока “Хан Аспарух”, североизточно от Варна. Плаващото чудо акостира в “БМФ Порт Бургас” на бизнесмена Кирил Домусчиев и до два дни ще отплава за проучванията на север. Внушителният му вид впечатли гостите, които научиха, че за да мине през мостовете на Босфора, е трябвало да бъде свалена кулата му със сондата. Проучванията за нефт и газ във водите на България ще траят от 4 до 5 месеца. Те ще се извършват от консорциума между гигантите “Тотал”, ОМV и “Репсол”. На церемонията по старта на сондажите присъстваха френският и австрийският посланик, вицепремиерът Томислав Дончев, министрите на енергетика Теменужка Петкова, на екологията Ивелина Василева, на транспорта Ивайло Московски, кметът на Бургас Димитър Николов и депутати. “Това е изключително важен ден за българската енергетика по пътя към нейната независимост”, каза министър Петкова. Тя определи 19 април като повратна точка в тази насока. Премиерът бе възхитен от плаващото чудо и изказа надежда, че мисията му ще е успешна. “Искрено се надявам, че щом фирми като “Тотал”, ОМV и “Репсол” плащат по 220 хил. Евро наем на ден за този кораб, знаят какво търсят. Проучванията ще им струват 140 млн. евро”, заяви Борисов. И добави, че в началото оптимистите за залежи на нефт и газ в Черно море са били малко, но прелиствал архивите, установил, че има смисъл да се дупчи. “Много отдавна България е можела да добива свой нефт и природен газ, вместо да плаща от $ 4 до 6 млрд. на година за доставката им”, заяви премиерът. Преди време това изисквало да се вземе “най-трудното и невъзможно решение”. Сега политическата воля и ясната цел на правителството дали зелена светлина на проучванията...” – в. „24 часа”.

„Аз не искам да пророкувам. Ако Господ даде да се открие нефт и газ в Черно море, следващите поколения на България ще бъдат други. Представете си по 5 милиарда долара на година да не ги даваме, а да ги разпределяме за социални дейности. И отделно да продаваме газ, да продаваме петрол. Това каза премиерът Бойко Борисов днес при представянето на първия сондажен кораб на пристанището в Бургас. Корабът, който ще прави проучвания за нефт и газ в Черно море, ще отплава до дни от Бургас към Варна. Проучванията ще започнат в началото на май, обяви управителят на фирмата, която ще изследва терена Ксавие Фожрас.” – в. „Дневник”.

„Днес е паметен ден, защото за пръв път се правят проучвания за добив на нефт и газ в дълбоко Черно море на наша територия", коментира народният представител от ГЕРБ Делян Добрев, предаде "Фокус".
Той обясни, че в блок „Хан Аспарух“ са направени предварителни мащабни проучвания преди да се избере къде да се направи сондаж. „Днес е паметен ден, защото този договор с Тотал, ОМВ и Репсол беше подписан още през 2012г., но беше необходимо да се извършат редица дейности преди да се премине към проучвателния сондаж. Първо се проучва наличната геоложка информация, след това се прави сеизмика на територията на блока, за да се набележи точка, където да се направи сондаж. В блок „Хан Аспарух“ през 2014 г. бяха извършени най-мащабните 2D и 3D сеизмики, правени някога в Черно Море. След това беше набелязана точката, в която започваме сондаж в следващите няколко дни. Тя се намира на около 130 км от Варна“, каза Делян Добрев. Той допълни, че има големи оптимистични очаквания от проучванията, които ако бъдат оправдани, България ще спести милярди. "Това може да превърне страната ни от нефтен вносител в нефтен износител, което е от полза за икономиката ни", поясни Добрев. По думите му, първите резултати от проучванията ще са ясни в следващите няколко месеца – до август, септември...” – в. „Труд”.

Промените в изборното законодателство също са сред широко отразените теми.

„Правната комисия на парламента прие и на второ четене правилата: Без социология в медиите 21 дни преди вота. Забраняват местните коалиции от партии. Секциите ще отварят с час по-късно Революционно нововъведение в избирателната бюлетина - отговор “Не подкрепям никого”, прие правната комисия на Народното събрание, като утвърди и на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. С това се търсят два ефекта - допълнително увеличение на активността и редуциране на дела на невалидните бюлетини, обясни след заседанието секретарят на парламентарната група на РБ Димитър Делчев (ДБГ). Забранява се огласяването на социологически проучвания по време на цялата кампания преди всякакъв вид избори, прие изненадващо комисията по предложение на Патриотичния фронт и ГЕРБ. До момента съобщаването на резултати от социологически сондажи бе забранено само в деня за размисъл. Кампанията се съкращава с една седмица - на 3 седмици вместо месец. Така се предотвратявало изпадането в апатия на избирателите, разясни шефът на комисията Данаил Кирилов от ГЕРБ. От друга страна, се щадял по-скромният бюджет на малките партии. Във Франция кампаниите са 14 дни, в Чехия - 16, даде пример Кирилов. По негово предложение парламентаристите осигуриха с час повече сън за гласоподавателите и за членовете на секционните комисии, като изместиха началото и края на изборния ден с часа - от 7 до 21 ч вместо от 6 до 20 ч. В ГЕРБ били склонни и на по-ранно приключване - още в 19 или 20 ч... Управляващите залагат задължително гласуване и дерегистрация от избирателните списъци на хората, неупражнили правото си. Така ако пожелаят да участват в следващ вот, ще трябва да заявяват желание да бъдат възстановени до 30 дни преди датата на провеждането му. В цялата страна партиите ще се явяват на вота с единна номерация по жребий, теглен от ЦИК...” – в. „24 часа”.

„Правната комисия в парламента прие при парламентарни избори да се създаде избирателен район "Извън страната". От там ще се избират до 4-ма депутати... Според сега действащия закон гласовете от чужбина се разпределят в страната. С приетите промени обаче българите извън страната ще могат да гласуват не само за партия, но и за конкретен кандидат за депутат. Решението за създаване на избирателен район за чужбина ще намали мандатите в страната, за да може отново общият брой на депутатите да е 240. Това откъде да се вземат мандатите, ще се решава от ЦИК. Може да е от по-големите избирателни райони, като София или от малките. За да може това да стане депутатите приеха още да отпадне правилото, че от всеки избирателен район в страната трябва да има поне 4-ма депутати. От ДПС се обявиха твърдо против, защото според тях така ще се наруши плурализмът в парламента. Те изразиха притеснението си, че така ще се създадат нови партии, които да обслужват интересите на българите извън страната и така те няма да гласуват за традиционните партии - ДПС, ГЕРБ, БСП и т.н... На избори в бюлетина ще има опция "не подкрепям никого", реши още правната комисия по време на днешното си заседание. "Това също е мотив да идеш да гласуваш, защото ако сега не си отивал с мотива, че всички са маскари, то сега имаш причина да идеш до изборната секция", каза председателят на комисията Данаил Кирилов в защита на предложението...” – в. „Стандарт”.

„Парламентарната комисия по правни въпроси реши да бъде създаден избирателен район чужбина, от който да могат да бъдат избирани до 4 депутати. Централната избирателна комисия (ЦИК) ще определя броя мандати... Предложението на ГЕРБ не получи подкрепа от ДПС и БСП. Комисията отхвърли предложението на Реформаторския блок за създаването на четири избирателни района в чужбина, както и идеята на левицата за три - Европейски съюз, държавите от Европейската икономическа зона, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония; Северна, Южна Америка, Австралия и Япония; и останалата част от Европа, Азия и Африка. Депутатът от ДПС Митхат Метин заяви, че създаването на многомандатни райони в чужбина не е добро за избирателите в страната. Според него, тяснопартийно ДПС има полза от създаването на изборен район, но демокрацията в страната и гражданското общество ще бъдат ощетени, защото има един риск. "Рискът се състои в това българите, които живеят в чужбина, да гласуват за партии, които са създадени там и които ще участват в изборния процес. Те ще дадат гласа си за партии, които са оттам - да кажем, партия, каквато беше примерно "Другата България". Представете си обаче хипотезата, в която тази партия не прескача 4-процентната бариера и на практика избирателят от чужбина, който е гласувал за партия, която е създадена там и която участва в изборния процес, на практика остава непредставен", каза той. Чавдар Георгиев от БСП посочи, че с промените има вмешателство в законодателството на чужди държави. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) отвърна, че и в момента при провеждането на изборите в чужбина е действал Изборният кодекс, така че критиката на социалиста е неоснователна...” – в. „Дневник”.

„Депутатите измислиха 1001 начина да откажат гражданите от изборите Изборният кодекс все по-отчетливо добива уродливи и откровено абсурдни форми. При второто четене на закона в правната комисия на парламента депутатите гласуваха куп идеи, чиято цел е не да улесни, а максимално да затрудни участието на гражданите в изборите. Хората, които не упражнят гражданския си дълг и не гласуват в национални избори, ще бъдат наказани сурово с автоматично изваждане от изборните списъци. За да си възстановят правата, те ще трябва да минат през нелепа процедура - най-късно 30 дни преди изборния ден трябва да подадат нотариално заверено писмено заявление до съответната община. Към него ще трябва да прикрепят документ, с който да докажат уважителни причини за своето отсъствие от предния вот: инцидентно отсъствие от страната, заболяване, учебна или служебна заетост или други непредвидени обстоятелства. Не е ясно какво ще се случва с гражданите, които не представят подобни документи. Излизането от забранителния списък след 30-дневния срок все пак ще може да става и по общия ред. Избирателят ще може да оспори включването в "черния списък" пред ЦИК, да подаде заявление до съответния орган да бъде изваден или ако в изборния ден представи удостоверение, че е отпаднало основанието, да бъде изваден от него. Всички откази на неговите молби могат да се обжалват според ситуацията пред ЦИК или пред ВАС. На последните парламентарни избори - на 5.10.2014, гласуваха само 48.66% от имащите право на глас. Ако бъде приета промяната в кодекса и ако се запази тази активност, то след следващите избори мнозинството от българите ще се окажат без избирателни права. Депутатите не се вслушаха в предупрежденията, че това посегателство върху избирателните права ще стане причина за сезиране на Конституционния съд. Те отхвърлиха и възраженията на представители на граждански организации, че дерегистрацията силно ще засегне най-слабо информираните - гласуващите за пръв път и малцинствените групи. За да смекчат укорите, управляващите приеха в бюлетината да има квадратче "Не подкрепям никого" - едно от малкото положителни промени в Изборния кодекс. На практика обаче подобен вот няма да влияе върху изборните резултати. Въпросните бюлетини ще се броят отделно от избирателните комисии, няма да се водят невалидни, няма да се водят и недействителни, просто ще се вземат за сведение и статистика. "Така ще получим представа за корпуса на гласуващите, негласуващите и индиферентните", обобщи шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Така дори 90% от гласувалите да отбележат "Не подкрепям никого", изборите ще са валидни, а избраните управляващи - легитимни. С гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП бе приета поправка, с която се обезсмислят преференции и се бетонира водачът на листата при парламентарните избори - всеки глас, подаден без преференции, ще е вот за водача на листата. Петър Славов от РБ предупреди, че промяната е противоконституционна, но никой не го чу. Митхат Метин от ДПС обаче възкликна: "Защо водачът на листата да е наказан за това, че е водач?"...” – в. „Сега”.

Охраната на границите все така остава лайтмотив за всекидневниците.

„Охраната на държавната граница не може да се осъществява от доброволци. Това заяви депутатът от Реформаторския блок Настимир Ананиев. От ДБГ не харесаха идеята на колегите си в ДСБ - граждани да се обучават и с униформа да пазят границата ни от бежанци. "Има елемент на популизъм в това предложение", разтълкува Ананиев и се зачуди как подобен призив за възстановяване на партизанските движение идва от дясна партия (ДСБ - б.р.). "Държавата има полиция и армия, които са на границата и полагат нужните усилия за справяне с миграционния натиск. Границата се охранява от професионално обучени кадри, за което се отделя немалък ресурс от парите на българските данъкоплатци", напомни реформаторът. Той отбеляза, че няма как доброволци да пазят границата, защото само МВР и армията носят отговорност за това.” – в. „Стандарт”.

„България винаги е разглеждала Германия като стратегически партньор. Двустранното сътрудничество между страните-членки на Европейския съюз (ЕС) и Европол е от изключителна важност, с оглед на предизвикателствата пред Европа и засилващия се бежански поток. Това каза председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов по време на работна среща между членове на парламентарната вътрешна комисия и представители на Комисията по вътрешни работи и спорт в Ландтага на федерална провинция Долна Саксония, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ. Делегацията бе под ръководството на г-н Йохан Хайнрих Алерс (ХДС). На срещата присъства и посланикът Н. Пр. Детлеф Лингеман. „Уверен съм, че благодарение на добрата комуникация между българския парламент и Бундестага, днешната среща ще увеличи доверието между страните ни и възможността да работим заедно“, заяви Цветанов. По време на срещата беше обсъдена актуалната ситуация по отношение на вътрешната сигурност и борбата с престъпността. Бе подчертана важността от предприемане на мерки за овладяване на проблема с бежанците и сигурността на границите. Двете делегации се обединиха, че не трябва да бъде подценявано спазването на правата на мигрантите, както и необходимостта от оказване на хуманитарна помощ на бежанците. Зам.-председателят на ГЕРБ подчерта, че българската гранична полиция е направила всичко възможно да бъде възпрепятствано навлизането на бежански потоци в страната ни. „Беше осигурено физическо присъствие на границата, чрез законодателна инициатива направихме така, че и българската армия да подпомага полицията в опазването на границата. Бе взето решение и за изграждане на възпиращо съоръжение на границата ни с Турция. В момента имаме изградени над 86 км по най-невралгичните точки. Изградена е и интегрирана видеосистема с дължина над 100 км. Увеличихме наказателната отговорност и глобите за трафик на нелегални мигранти“, каза Цветан Цветанов. Според председателя на вътрешната комисия най-голямото предизвикателство в момента е свързано с това дали Турция ще изпълни своя ангажимент пред европейските партньори. „Над 2,5 милиона мигранти, които се намират в Турция в момента, са потенциална заплаха за Европа... Надявам се, че международната активност ще блокира причината за мигрантския поток – конфликтът в Близкия Изток и Сирия. Повече от всякога трябва да работим заедно“, подчерта Цветанов. По думите му, охранителните системи трябва да обменят информация помежду си в реално време, за да бъдат предотвратени потенциални заплахи. Той бе категоричен, че България ще продължи да работи с евроатлантически партньори...” – в. „24 часа”.

Вестниците съобщават също, че българският фотограф Стоян Ненов е удостоен с награда „Пулицър”.

„За първи път българин получава престижната награда за журналистика на американската фондация "Пулицър", Това е фотографът Стоян Ненов, който е сред носителите на отличието за снимка, отразяваща гореща новина. Повече от десет години Ненов е част от екипа фоторепортери на Ройтерс. Сега той и негови колеги от агенцията и в. "Ню Йорк таймс" получиха престижната награда за отразяването със снимки на бежанската криза в Европа и Близкия изток. Обективите им успяха да уловят кадри на хора в претъпкани нестабилни гумени лодки и първите им моменти след стъпването на европейска земя. Други снимки показват трудностите, които тези хора се сблъскват по пътя им към Европа. Една от фотографиите, привлякла най-голямо внимание, е направената през август 2015 г. от Стоян Ненов снимка на полицай, който на гара "Гевгелия" в Македония се опитва да попречи на мъж да се качи на влак през прозореца. В момента българският фотограф е в лагера Идомени, на гръцко-македонската граница, където продължава да работи по темата с мигрантите от Сирия...” – в. „Сега”.

„Фотографът Стоян Ненов стана първият българин, отличен с престижната американска журналистическа награда „Пулицър”. Той е част от екипа фоторепортери на агенция Ройтерс, който заедно с екип фотографи на в. „Ню Йорк Таймс”, тази година си поделя отличието, предаде БТВ. Фотографът, който в момента се намира по работа в бежанския лагер в Идомени, сподели как се чувства, след като е разбрал за отличието. „Зарадвах се доста, не съм очаквал нещо подобно. Доста се зарадвах вчера, като го обявиха. Веднага започнаха да ми се обаждат колеги... Знаех, че сме номинирани, участвах до някакъв момент в селекцията на снимките, които сме изпратили – но това се случи преди 3-4 месеца. И оттогава никакви новини. "Дори не знаех датата, на която ще обявят наградата. Разбрах от приятели, изобщо не съм следил какво се случва", коментира Стоян... Наградите „Пулицър” са най-високото отличие в американската журналистика. Тази година те бяха раздадени за стотен път.” – в. „Труд".