В категории за добро и много добро състояние попадат 83 % от степно-храстовите екосистеми в страната. Това показват индикаторите за наличие на инвазивни видове, съобщават от екоминистерството. Те уточняват, че това означава, че няма или са налични до три чужди растителни вида. Това повишава значението им като естествени екосистеми.

Изследванията се извършват в рамките на проект "Картиране и оценка на екосистемните услуги на степно-храстовите екосистеми на територията на България (извън НАТУРА 2000)". Проектът се осъществява по управляваната от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) програма БГ03 "Биологично разнообразие и екосистеми". Той е подкрепен от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Ръководителят на проекта доц. д-р Валентин Богоев от Софийския университет "Св. Климент Охридски" обяснява, че екип от учени е направил три вида проучвания за оценка на състоянието. Те са изследвали индикаторите за биологично разнообразие. Това са покритие на храстовата растителност, богатство на растителни и животински видове, наличие на видове растения и животни от Червената книга, както и наличие на инвазивни видове растения. Анализирани са видът на почвата и степента й на ерозия, съдържанието на органичен въглерод и степента на замърсяване, както и акумулирането на атмосферен въглерод в образуваната биомаса.

Изготвени са карти на различните подтипове степно-храстови екосистеми на територията на цялата страна, които са извън защитените зони от мрежата НАТУРА 2000. Преобладаващата част - 98 % са "Умерени и средиземноморски-планински". 1 % са "Арктически, алпийски и субалпийски" и 1 % - "Крайречни и мочурни".

От екоминистерството обръщат внимание, че най-голямо значение като източници на природни ресурси за населението имат степно-храстовите екосистеми. Те могат да представляват множество материални блага. Обществото обаче не оценява достатъчно ролята им в социално-културен аспект, смятат учените.

Екипът на Софийския университет също е направил оценка и е изготвил карти и на агроекосистемите в България. Оценени са и техните социално-икономически ползи.

До края на април 2017 г. ще бъдат обхванати едногодишни култури (житни, зеленчукови и технически растения), трайни насаждения (плодови, черупкови, лозя) и смесени, уточняват от МОСВ.