Административните и бизнес сгради в София са концентрирани предимно в южните и югоизточните части на града. Производството пък е съсредоточено предимно в северните райони на столицата. Това показват данни от изследване "Морфология на София" в направление Градска среда на общинската инициатива "Визия за София".
Анализът сочи, че най-много бизнес и административни сгради има в например в Бизнес парка в "Младост", протежението на булевард "Цариградско шосе" и централните градски части.
Сградите за производство, логистика и инфраструктура пък са съсредоточени предимно в периферията на града и в специализирани за целта производителни територии. Концентрацията на такива сгради е най-висока в северните, северозападните и западните територии, в които те преобладават сред останалите видове сгради. В тези райони има и осезаемо по-малко търговски сгради.
Източник: Визия за София
Демографският анализ от изследването, направен на база данни от Националния статистически институт (НСИ) и Кадастралната карта, сочи, че цялостната концентрация на населението в столицата е най-висока в комплексите "Люлин", "Младост", "Надежда", "Овча купел", "Дружба", "Гоце Делчев", "Студентски град", "Слатина", кварталите в район "Подуяне" и централната градска част.
Висока гъстота на населението имат и териториите между булевардите "Цар Борис III", "България", "Околовръстно шосе" и в непосредствената им близост.
Демографските тенденции - по отношение на концентрацията по възрастови групи в София се забелязват ясни тенденции, че възрастните хора, навършили 65 години, са концентрирани предимно в централната градска част.
Децата (до 14-годишна възраст) са концентрирани в кварталите, които се характеризират със съсредоточена популация на малцинства - "Филиповци", "Факултета" и "Христо Ботев". "Манастирски ливади", "Драгалевци" и териториите по протежението на булевард "Симеоновско шосе" също имат сравнително по-младо население от останалите квартали в града.
Населението в трудоспособна възраст (между 15 навършени и 64 години) е разпределено по-хомогенно из столицата. Все пак концентрацията е най-висока в кварталите по периферията на София и най-големите жилищни комплекси като "Люлин", "Младост", "Надежда", "Дружба", "Овча Купел" и "Студентски град".
Интересна и видимо отчетлива тенденция се забелязва по отношение на образованието - повече от 50% от жителите на столицата със завършено висше образование избират кварталите, позиционирани на юг и югоизток от центъра.
Други квартали, където има повече висшисти, са Манастирски ливади", "Бояна", "Драгалевци", както и "Младост" и "Дружба".
Кварталите с най-ниска концентрация на висшисти, респективно с най-висока концентрация на жители без никакво или само с начално образование, са "Филиповци", "Факултета" и "Христо Ботев".
Този факт, комбиниран с отчетената по-горе висока концентрация на деца там, е притеснителна за бъдещата сегрегация на обитаващото ги население, тълкуват анализаторите.
Източник: Визия за София
Анализът по отношение на застрояването в столицата като дял от площта на квартала показва, че най-висока гъстота на застрояване се регистрира в централните територии.
Районите пък с най-висока гъстота на застрояване в абсолютна стойност са по протежението на булевардите "България", "Черни връх", "Симеоновско шосе" и "Цариградско шосе".
Високата гъстота на населението в "Люлин", "Надежда" и "Дружба" показва и висока използваемост на наличните жилищни площи. За сметка на това други квартали като например "Манастирски ливади", някои централни квартали и най-вече "Редута" се отличават със сериозен дисбаланс между жилищна разгъната застроена площ (РЗП) и реално живущи, което предполага, че голям дял от жилищата са неизползвани.
Показателите в анализа отчитат интересни данни по отношение на концентрацията на жилищни сгради в града. Данните сочат, че части от най-многолюдните жилищни комплекси в София като "Люлин", "Надежда" и "Дружба" имат по-малка жилищна разгъната застроена площ от квартали като например "Гоце Делчев", "Слатина", "Редута" и "Манастирски ливади".
Източник: Визия за София
Логично обаче концентрацията на жители е по-висока в първата група от квартали. Това води до предположението, че използваемостта на наличните жилищни площи в тях е много по-висока, както и че южните квартали имат капацитет да привлекат още повече жители.
Спрямо данните от анализа се наблюдава и тенденцията, че някои от столичните квартали с интензивно ново строителство имат територии с толкова значителни жилищни площи, че вече се нареждат до големите жилищни комплекси в столицата.
USD
CHF
EUR
GBP
