Днес отбелязваме 125-тата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия.

За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.

Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев.

Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Годишнината от Съединението на Източна Румелия с Княжество България ще бъде отбелязана в цялата страна.

Честванията в Пловдив започват с тържествен молебен, който ще отслужи Пловдивският митрополит Николай, съобщи БиТиВи.

Градът отбелязва и своя празник - 6 септември. По-късно ще бъдат поднесени венци пред паметниците на Захари Стоянов и майор Райчо Николов. Ще бъде открита изложба "Равнис по капитаните!" - "Източнорумелийската милиция и българското Съединение", подготвена от Националния военноисторически музей и историческите музеи в Пловдив и Казанлък.

Вечерта на площад "Джумаята" представители на комитет "Родолюбие" ще направят възстановка на събитията от 6 септември 1885 г. Кулминация на празника ще бъде тържествената заря-проверка от 20,30 ч. на площад "Съединение".

На тържественото честване в Пловдив ще присъстват президентът Георги Първанов и председателят на парламента Цецка Цачева. Държавният глава ще произнесе слово по време на тържествената заря-проверка.

В София Столичната община и Общонародно сдружение „Мати Болгария" организират традиционното шествие-поклонение. От  11 ч. кметът Йорданка Фандъкова и участниците в шествието ще положат цветя пред Паметника на Незнайния воин. Шествието ще се отправи към мавзолея на княз Александър Първи, след което ще продължи за поклонение пред паметника на Захарий Стоянов в Борисовата градина.

В Плевен общоградското честване по случай 125-годишнината от Съединението ще се състои пред паметника на Четвърти плевенски пехотен полк от 11 ч. В памет на загиналите 140 бойци от полка в Сръбско-българската война през 1885 г. свещеници от православни храмове ще отслужат панихида. Пред мемориала ще бъдат поднесени венци и цветя на признателност.