Болестта на Бюргер може да доведе до гангрена и ампутация на крайник

Болест на Бюргер е рядко заболяване, характеризиращо се с възпалени артерии, които в крайна сметка се блокират от кръвни съсиреци. Това състояние е известно още като облитериращ тромбангиит и обикновено се наблюдава в ръцете и краката. Какво го причинява, кои са рисковите фактори, за диагностиката и лечението разказва в интервю за News.bg доктор Мария Чакова, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в УМБАЛ "Св. Екатерина".

Какво представлява болестта на Бюргер?

Болестта на Бюргер, известна още като облитериращ тромбангиит, е системно заболяване, което представлява хронично възпаление на среднокалибрените и малките артерии, увеличаване на съединителната им тъкан, водещо до тяхната облитерация. Състоянието се провокира от тютюнопушене или измръзване на крайниците. Травматичните увреди също се смятат за силен провокиращ фактор. Обикновено заболяването започва с развитие на атеросклероза в млада възраст (по-често при мъже) и до 45-50-годишна възраст, хората с наследствена обремененост, развиват болестта на Бюргер.

Заболяването засяга периферните артериални и венозни кръвоносни съдове като най-лесно се засягат съдовете на долните крайници заради изправения стоеж на тялото в по-голямата част от времето. Тъй като заболяването има известна вродена генеза, автоимунният процес се развива много бавно. С времето се получава стесняване в лумена на съдовете, което нарушава трофиката и венозния дренаж на кръвта от долните крайници, докато не се предизвика пълна обструкция и запушване на хранещия съд. Заболяването има прогресивен характер.

Болестта може да прояви дълъг период на развитие, вследствие на което да се стигне до пълно и трайно засягане на двата крайника в период от 10-15 години. Интересно е, че заболяването има характерно географско разпространение - Средиземноморието, Балканите, Далечния Изток, Индия.

Как се проявява заболяването?

Клиничната картина е много характерна като започва с леки болки в крайниците, които прогресират до накуцване и нарушаване на способността за използване на засегнатия крайник. С времето кожата губи нормалната си телесна температура, което от своя страна провокира появата на силни болки при легнало положение и поява на гангрена. Често първоначалната проява за заболяването се наблюдава при хора под 40-годишна възраст.

Болестта на Бюргер най-общо протича в две клинични форми - остра и хронична. Острата форма се развива за няколко дни и е характерна при по-млади хора. При болните се наблюдава силно изразена левкоцитоза и септична телесна температура. Хроничната форма се развива на периоди от изостряне и ремисия. Трябва да отбележим, че в началото на болестта доминират прояви, които наподобяват оплакванията при синдрома на Рейно като изстиване и изтръпване на пръстите, чувство на студенина в крайниците.

Д-р Димитър Звездов: Ракът на дебелото черво засяга все по-млади хора

Гастроенерологът разкри кои са основните рискови фактори за това опасно заболяване

Едно от най-тежкото усложнение на болестта на Бюргер е вторичната инфекция при налични язви или гангрени. Това е изключително сериозно състояние, което при неправилно лечение много бързо прогресира и може да предизвика сепсис, налагащ ампутация. В напредналите стадии, болестта на Бюргер може да доведе до тежка исхемия с нетърпима болка, гангрени и атонични рани, необходимост от ампутация.

Възможно е засягане на коронарните артерии, което да провокира стенокардия, инфаркт, а при засягане на висцерални артерии може да се стигне до чревна исхемия, която да причини остра коремна болка.

Как се диагностицира болестта на Бюргер?

Основно по клиничната картина и възрастта на пациента. Провеждат се допълнителни лабораторни изследвания като основната цел е да се изключат автоимунни заболявания като склеродермия, лупус, нарушения на кръвосъсирването и диабет. Прави се цветна доплер сонография на кръвоносни съдове, което показва степента на тяхното запушване и съответно определя риска от остра исхемия на жизненоважни органи и тъкани. Най-важният метод за поставяне на диагнозата е ангиографията.

Какво лечение се прилага при болестта на Бюргер?

Лечението на болестта на Бюргер е както симптоматично, така и етиологично. Важно е да се премахнат провокиращите фактори за проява на заболяването и да се започне терапевтично-диетичен режим, който да редуцира нивото на телесни мазнини в тялото. Към медикаментозната терапия се включват статини, които да регулират липидния профил на пациента. Назначават се антикоагуланти, които ограничават вероятността от тромбоза на крайници, други медикаменти, които да спомагат доброто им кръвоснабдяване.

В зависимост от развитието на заболяването може да се добавят нестероидни аналгетици и противовъзпалителни средства. Оперативното лечение при болестта на Бюргер може да включва ендоваскуларна, отворена или комбинирана хирургия. При ендоваскуларната терапия се прилага основно ангиопластика, която е по-малко инвазивна, но зависи от степента на развитие. Отворената хирургия често включва конструиране на байпас, за да се "заобиколи" засегнатия съдов участък, симпатектомията, което е прекъсване на симпатикови ганглии, водещо до повишаване на кръвотока в артериални съдове в крайниците.

Ампутацията, като метод на избор, се прилага като крайна лечебна мярка. От голямо значение е и хирургическото лечение на хроничните рани, което спомага за тяхното заздравяване и превенция от вторични инфекции.

Д-р Зоя Самарджиева: Доста хора имат страх от зъболекар, а красивата усмивка отваря врати

Нелекуваните зъби може да доведат до редица усложнения

Какви профилактични мерки препоръчват специалистите?

Поради факта, че основната причина за Болест на Бюргер е свързана с активно или пасивно тютюнопушене, е необходимо напълно да се спре употребата и приемането на тютюн под каквато и да е форма. Това ще намали възможността за развитие на възпалителни процеси на съдова система, образуване на тромби и гангрена.

Важно е да се избягва излагането на директен студен вятър или да си киснат крайниците и ръцете дълго време в студена вода. Консултацията със съдов хирург и доплерово изследване при пациенти с клинични оплаквания, за които говорихме по-рано са абсолютно задължителни.